Отблизо ни се стори, че прилича на гигантска змия, дълга 36–39 метра и около шейсет сантиметра в диаметър. Движеше се много бързо. От време на време тя издигаше главата си почти перпендикулярно от водата на височина между 2,5 и 3 метра и оставаше в това положение няколко минути, след което изчезваше отново. Двете движения се придружаваха от мощно разплискване на водата, която се издигаше на почти триметрова височина; опашката, която бе плоска и с раздвоен край, вдигаше също така високи вълни. ВВиждаше се и една извивка на тялото. То беше тъмносиво отгоре и бяло отдолу; това се забелязваше съвсем ясно по главата. Ние наблюдавахме животното в продължение на три минути.
Това е едно от малкото съобщения за дълговрат морски змей с раздвоена опашка, за каквато споменава и капитан Сиймор от „Хауп он“. Навярно „опашката“ — това са две задни перки, които имат тюлените и морските лъвове.
На следващата година подобно същество било забелязано в същия район и от Ж.А. Либау от борда на холандския параход „Амсфелдийк“. Той записал в корабния дневник следното:
В 13 ч. 30 мин. на 19 август, събота, видяхме животно, което навярно беше морски змей. Нашето внимание бе привлечено внезапно от нечии мощни удари по водата; на около 18 метра от бакборда се виждаше голям куп пяна, а в средата му — някакво животно с тъмен цвят.
След няколко секунди от водата внезапно се показа тяло, което се издигна на около 2,5 метра над повърхността; виждаше се гръб с дължина 9 метра. Животното остана в това положение цели десет секунди, след което падна със силен плясък във водата и изчезна в дълбочините. Диаметърът на онази част на колоса, която се виждаше над водата, бе около 75 сантиметра. По всяка вероятност голям дял от тази част съставляваше главата. Тя потъна постепенно заедно с тялото. Стори ни се, че диаметърът на главата е малко по-голям от останалия дял, който успяхме да видим. Гърбът бе тъмен, а коремната част имаше значително по-светла окраска. Животното се появи изведнъж, а и разстоянието не беше малко, така че не успяхме да го разгледаме по-подробно.
Двете съобщения от 1912 година се отнасят несъмнено за морски змейове от вида на гигантската змиорка. Първото от тях направил А.Ф. Роджър, трети помощник-капитан на „Куийн Елинър“; срещата със змиорката се състояла, когато минавали покрай нос Матапан (известен още като нос Тенарон. — Б. ред.) на гръцкото крайбрежие. Роджър разказал за случая много по-късно във връзка с едно предаване на Би Би Си от 1961 година за морските змейове. Той видял как животното плувало успоредно на кораба; според него то било дълго около 9 метра с диаметър 45 сантиметра; имало пъстра окраска и приличало на огромна змиорка. Второто съобщение, направено по-късно през същата година, идва от капитан Рузер и старши-помощника на „Императрица Аугуста Виктория“, които видели подобно същество недалеч от нос Прол, Южен Девън. То било по-малко от морския змей видян от „Куийн Елинър“ — дълго около шест метра, с диаметър 45 сантиметра; окраската му била като на змиорка — сивосинкав гръб и белезникав корем.
През 1913 година се появило едно изненадващо съобщение за същество, което навярно било млад морски змей, забелязан на брега! За него разказал Хартуел Кондор, минен инженер, който изследвал малко познатата територия между Макуане и Форт Дейви по южното крайбрежие на Тасмания. Двама от подчинените на Кондор му казали, че един ден видели в околността необикновено животно и той съобщил за случая на господин Уолъс, секретар по минното дело на Тасмания, който от своя страна го споделил с пресата:
Животното било видяно от Оскар Дейвис, старши ръководител на проучванията, и от неговия помощник У.Харис, които работят под мой надзор.
… Познавам и двамата от много години и вярвам напълно в тяхната сдържаност, интелигентност и точност, На 20 април те вървели по крайбрежието малко преди залез слънце. Денят бил спокоен и малки вълнички се плискали по брега, когато те забелязали на около осемстотин метра под дюните някакъв тъмен предмет, който за тяхна голяма изненада показвал признаци на живот. Приближили се до него на разстояние един пушечен изстрел. Когато дошли на около трийсет и пет метра, животното внезапно се надигнало и се втурнало към водата. След като отплувало на трийсетина метра от брега, спряло и се обърнало, подавайки само главата си в продължение на пет секунди, след което се гмурнало под водата и изчезнало.
Ето и характерните му белези: било дълго около 4,5 метра. Главата му била много малка, почти колкото главата на торбесто куче. Вратът му бил масивен, извит и плавно се сливал с туловището. Нямало ясно очертана опашка или перки. Имало козина, като грива на дорест кон с лъскав и добре пригладен косъм. Виждали се четири крака. Животното се придвижвало със скокове, като извивало гърба си и прибирало тялото си, така че отпечатъците на предните и задните крака почти се сливали. Следите по пясъка били съвсем ясни. Виждали се кръгообразни отпечатъци с диаметър около 22,5 сантиметра, разположени извън отпечатъка на тялото. Не е ясно дали има плавателна ципа. Животното се движело много бързо. Докато то тичало към водата, едно торбесто куче го следвало с мъка и било изпреварено с около 9 метра. Когато го изненадали, странното животно се изправило на задните си крака и се обърнало. След като застанало на четири крака, оказало се, че е високо между 1 и 1,2 метра.