Двамата очевидци познават добре тюлените и така наречените морски леопарди, които се срещат по това крайбрежие. Те са виждали както преди събитието, така и след него снимки на морски лъвове и други морски животни, но нито едно от тях не приличало на съществото, което срещнали.
По всяка вероятност животното трябва да се отнесе към някои членове на тюленовото семейство, макар че са налице и някои различия. Морските лъвове, влакнестите тюлени и моржовете, които могат да доближават задните и предните си крака и се придвижват с подскоци, не са характерни за Тасмания. По южното и по западното крайбрежие на Австралия се срещат два вида морски лъвове; възможно е те да са се отклонили към Тасмания, но тяхната дължина е едва 2,4 метра, вратовете им са къси и следите, които оставят, не са толкова големи, колкото отпечатъците, видени от хората на Кондор.
Напълно възможно е това животно да е било млад представител на дълговратите морски змейове, подобни на вида Megophias, предложен от Аудманс, но без дълга опашка.
Още в началото на Първата световна война корабите били принудени да се срещат с много по-ужасни подводни страшилища, отколкото са морските змейове.
От военните години са известни седем съобщения за срещи с чудовищата, едно от които било изпратено от спасения екипаж на бойния кораб „Хилъри“. Два дни преди да бъдат потопени от подводница, от кораба стреляли и по всяка вероятност убили някакво беззащитно същество с множество гърбици, срещната недалеч от ирландските брегове. Има и две недвусмислени донесения за крокодилообразни същества, забелязани от подводници. Първото от тях е направил през 1915 година капитан III ранг Фрайхер фон Форстнер, командир на подводница „U 28“.
На 30 юли нашата подводница торпилира английския параход „Айбиъриън“ (5223 тона), който пренасяше богат товар през северната част на Атлантика. Параходът, дълъг 180 метра, потъна бързо, като носът му стърчеше почти отвесно във въздуха; на това място дъното е дълбоко около 2000 метра. Двайсет и пет секунди след потъването на парахода стана страшна експлозия. Не знаем точно каква е била дълбочината, но няма да сгрешим много, ако я приемем за около 900 метра. Малко по-късно от водата излетяха останки от разбития кораб и някакво гигантско морско животно, което се гърчеше мъчително; те се издигнаха на височина между 18 и 30 метра. По това време на командния пост бяхме аз и дежурните офицери — главният механик, навигаторът и кормчията. Всички видяхме едновременно това чудо на моретата. Ние не можахме да определим вида му, тъй като, за съжаление, не го намерихме нито в „Брокхауз“, нито в „Брем“ (известни енциклопедични помагала на немски език. — Б.пр.). Не успяхме да направим снимка, защото животното потъна само за 10–15 секунди… То беше дълго около 18 метра, приличаше на крокодил и имаше четири крайника с мощни стъпала и плавателна ципа, а опашката му беше заострена. За мен няма нищо странно във факта, че животното е било изхвърлено от голяма дълбочина. След експлозията „подводният крокодил“, както нарекохме животното, е бил изтласкан нагоре от ужасното налягане, за да изскочи от водата поразен и с широко раззината уста.
Тъй като не е възможно торпилираният кораб да потъне на 900 метра дълбочина само за 25 секунди, навярно животното се е намирало някъде близо до повърхността, когато взривът го е изхвърлил във въздуха. Съобщението на Форстнер излиза в „Дойче Алгемайне Цайтунг“ през 1933 година, а скоро след това друг командир на подводница, Вернер Ловиш, разказва за среща с подобно животно в Северно море през 1918 година. Вечерта на 28 юли той и един от членовете на екипажа на подводница „U 109“ видели огромно животно с дълга глава, крокодилоподобни челюсти и крака с ясно очертани стъпала.
През 1919 година Ж.Макинтош Бея, адвокат в Шотландия, прекарвал почивката си в риболов на Оркнейските острови и там видял морски змей, за който местните рибари разказвали често. На 5 август той излязъл със свои приятели и местни жители, за да претърсят капани за раци между Бримс Нес и Тор Нес, Към 9 ч. 30 мин. един от рибарите привлякъл вниманието на всички към някакво същество, което се появило съвсем спокойно на повърхността недалеч от тях. Бел направил малка скица и я придружил със следното описание на случая: