Аз погледнах и наистина видях на трийсетина метра от лодката някакъв изпъкнал врат, дебел колкото преден крак на слон, покрит със същата груба кожа, каквато има слонът. На върха му се виждаше глава, която пропорционално беше много по-малка; но имаше същия цвят. Тя приличаше на кучешка глава и се изостряше към носа. Очите бяха малки и черни; с такъв цвят бяха и мустаците. Според мен вратът стърчеше на близо 1,8 метра, а може би и повече, над водата. Тялото, потопено във водата, изглеждаше тъмнокафяво; към краищата то ставаше по-светло, а в самия край бе почти сиво. В средата на тялото се виждаха две перки или плавници, а в края имаше още две. Според моите приятели то тежеше 2–3 тона, а някои твърдяха, че е между 4 и 6 тона. То се скри, след което заплува покрай лодката на около три метра дълбочина; така постъпвало винаги. Всички го видяха съвсем ясно, а приятелите ми казаха, че са го срещали много пъти и то винаги плувало по един и същ начин, след като се покажело на повърхността. Те ми казаха още, че предната година го срещнали почти на същото място. Според тях това било обичайно. През тази година (1919) то се показало за последен път според „графика“ си напоследък. Животното не се появило през следващите 2–3 години, а след това било забелязано само веднъж.
Това съобщение, както и случаят в Тасмания, изглежда, се отнася за дълговратия морски змей, който няма опашка, а чифт задни перки, подобни на тюлена и на морския лъв.
Навярно топлите води покрай бреговете на Калифорния са любимо убежище на морските змейове; жителите по западното крайбрежие се гордеят много със своите местни чудовища — „Бобо“ от нос Сан Мартин, „Стареца“ от залива Монтерей и „Чудовището“ от Сан Клементе, за което са събрани най-много данни. Навярно всички тези животни са гривести морски змейове с големи очи. Ето едно подробно описание на Чудовището от Сан Клементе, направено от Ралф Бандини, секретар на Клуба за риболов на риба-тон, който през септември 1920 година ловял риба близо до Сан Клементе заедно със своя приятел Смит Уорън. Към осем часа сутринта се случило следното:
Внезапно аз забелязах как над повърхността се показа нещо голямо и тъмно. Взех далекогледа и видях гледка, която ме накара да подскоча! На цели три метра над водата се издигаше голяма стълбовидна шия с глава… Навярно дебелината й беше между 1,5 и 1,8 метра. По нея висеше нещо влажно, подобно на грива от груби косми или кичури фини водорасли. А очите — именно те приковаха вниманието ми. Бяха огромни, подчертано изпъкнали и кръгли. Диаметърът им бе не по-малко от трийсет сантиметра!
Отправихме се натам и аз видях през далекогледа как животното се скрива. Без бързане… спокойно и величествено… то потъна и изчезна на около четвърт миля от нас.
Бандини, който описва случая в своята книга „Сбити редове“, видял животното още два пъти в същите води, но разстоянието било по-голямо, отколкото при първата среща. Имало още много други очевидци, между които и Джордж Фарнсуърт, председател на Клуба за риболов на риба-тон, който дава следното описание:
Диаметърът на очите му беше трийсет сантиметра и те не бяха разположени отстрани, както при рибите, а по-напред. То имаше голяма грива от косми с дължина почти шейсет сантиметра. Ние бяхме на по-малко от трийсет метра от него, когато то потъна. Това не беше морски слон, а някакъв бозайник, защото в противен случай не би останал на повърхността толкова продължително време.
Дж.Чарлз Дейвис, автор на мнотобройни трудове по риболов, разговарял с всички очевидци, до които успял да се добере, и казва: „Имах едва ли не чувството, че са направили запис и всеки един от тях го пуска… Разговарях с всеки от тези хора поотделно и никой от тях не знаеше, че съм разпитвал някого за Чудовището от Сан Клементе!“
През 1923 година идва съобщение за среща с чудовище в устието на Темза, на място, известно като „Блек Дийп“ („Черната дълбочина“ (от английски). — Б.пр.), което било затворено за корабоплаване в продължение на осем години след този случай. Очевидци били капитанът и екипажът на военния кораб „Келит“, който правел наблюдения към девет часа сутринта в едно лятно утро. Капиан Хейзърфут и капитан III ранг Садърн забелязали някакъв дълъг врат, който се показал на около 180 метра от кораба. Той се издигнал на 2 метра височина, след което потънал; малко по-късно се появил отново и останал над повърхността на водата в продължение на няколко секунди. Капитан Хейзълфут направил груба скица на животното.