През 1934 година някакъв морски змей бил наблюдаван отново на сушата, този път в безинтересните околности на Файлей в Йоркшър. На 1 март съобщението се появило във в. „Дейли Телеграф“.
Господин Уйлкинсън Хърбърт, пазач по крайбрежието на Файлей, казва, че през миналата нощ, която била безлунна, видял някакво странно същество на брега. Той се движел покрай Файлей Бриг — дълга редица скали, когато: „Внезапно чух ръмжене, сякаш пред мен имаше много кучета. Приближих се, запалих фенерчето и на по-малко от два метра пред мен се изпречи огромен врат, щръкнал на 2,5 метра във въздуха!
Главата му беше направо смайваща — с огромни, втренчени в мен костенуркови очи и с уста, широка цели трийсет сантиметра. Обиколката на врата навярно беше около метър. Изглежда и чудовището бе изненадано не по-малко от мен. Осветих земята с фенерчето и видях тяло, дълго почти девет метра. Помислих си: «Това място не е за мен» и започнах да хвърлям по него камъни. То се отдалечи, като ръмжеше много силно, а аз успях да видя, че голямото черно тяло има две гърбици и четири къси крака с огромни перки. Опашка не забелязах. То се движеше бързо, като се поклащаше встрани и изчезна в морето. Погледнах надолу от върха на крайбрежната скала и видях на около триста метра в морето две очи, които светеха като факли.“
Този разказ се отнася за дълговратия тип морски змейове, който по външност прилича почти напълно на животното, срещнато на тасманийския бряг през 1913 година. То подскачало, като извивало гърба си, а животното от Файлей се движело с поклащане. И двете съобщения биха могли да се отнесат към тромавия вървеж извън водата на членовете на тюленовото семейство, така че по всяка вероятност този вид морски змейове е свързан с перконогите.
По-голямата част от морските змейове, за които стана дума дотук, се разграничават съвсем лесно по категории, но се срещат и изключения — когато животното е описано доста неясно. Ето един подобен случай от 1972 година, за който господин А.К,Енкъл от Есекс разказва в писмото си до Тим Динсдейл:
През август 1936 година обикаляхме с колата и този път вкарахме фургона в едно място за паркиране в Мъндсли по норфъкското крайбрежие.
Групата ни се състоеше от господин и госпожа Савидж, моята съпруга Марджори и мен. След вечерята Леели (Савидж) предложи да направим една последна обиколка по брега, докато съпругите ни подредят нещата. Слязохме от скалите долу на брега. Изведнъж Леели каза: „Алек, гледай там!“ Онова, което той ми сочеше, бе далеч, а и вечерта се спускаше вече, така че ми трябваха три-четири секунди, преди да го видя, но контурите му се очертаваха съвсем ясно. Виждаха се пет закръглени гърбици, дълъг врат и глава, която сочеше право напред под прав ъгъл спрямо врата и бе като глава на голяма змия; животното се движеше със страшна скорост, отдалечавайки се от нас на югоизток.
Според господин Енкъл гърбиците не се движели и не променяли формата си, а цветът им бил тъмнокафяв, почти черен. Той направил скица.
Гърбиците изглеждат прекалено големи и многобройни в сравнение с гърбиците на морския змей от американските води. Съществото не прилича и на скандинавския вид змейове — различни са цветът и дължината на врата; към това трябва да се добави и фактът, че гърбиците не се извивали вълнообразно както става при животните с гъвкав гръбначен стълб; от друга страна, тези гърбици са прекалено остри, за да се свържат с гръбначния стълб. Според мен най-важните отличителни белези са дългият врат, малката глава и „страшната скорост“. Вече стана дума, че дълговратият тип морски змейове би могъл да бъде причислен код перконогите, а тези животни се движат много бързо във водата. При движение с голяма скорост е напълно възможно да се появят мними гърбици по тялото им, покрито с пласт тлъстина. В същност тези гърбици са вихрови вълни, причинени от повърхностното триене на водата в тлъстините по тялото. И така, по всяка вероятност морският змей на господин Енкъл е бил представител на чудовищата с дълъг врат.
През 1937 година идва съобщение от Шотландия, и по-точно, от Петлънд Скерис — малка група островчета, недалеч от Оркнейските острови. Съобщението е направено от господин Джон Р.Браун и се появява в „Оркейдиън“.
Снощи господин Скот ни разказа за някакво чудовище, забелязано около остров Феър. Самата истина е, че аз никога не съм вярвал в чудовища, но днес видях нещо, което не съм срещал никога досега.