Беше по обед и ние работехме на кея при Ийст Енд, когато погледнах случайно към морето и видях, че на едно място то е побеляло така, както става около подводните скали. Знаех, че точно там няма никакви скали и затова продължих да гледам. Тогава видях как от водата се издига под ъгъл от почти 45 градуса някакъв голям предмет, дълъг между 6 и 9 метра. Той имаше кръгла форма и нещо като глава отгоре, но разстоянието беше почти половин миля и аз не съм напълно сигурен. Извиках към другите двама мъже, но още преди да го забележат, то изчезна внезапно; все пак те видяха пяната на същото място. Продължихме да се взираме още дълго време, но то не се появи отново.
Макар че разстоянието попречило на господин Браун да забележи подробности от главата и врата на животното, по всяка вероятност това е бил дълговратият тип морски змей.
През 1938 година недалече от брега на Саутуолд, Съфък, се появил морски змей, за който се споменава във в. „Дейли Мейл“ и в. „Дейли Мирър“. Сутринта на 21 октомври Ърнест Уотсън и Уйлям Херингтън излезли с лодка, за да заложат мрежите си близо до буя при Саут Еърнард. На връщане забелязали с изненада някакво огромно животно, показало врата си над водата на по-малко от четиридесет метра от лодката. След малко то се втурнало напред със скорост от 30 възла и скоро потънало сред облак от кипнала пяна. Според тях животното било дълго около 18 метра, а окраската му била тъмносива.
Известни са много сензационни истории за кораби, потопени от морски змейове, но от 1947 година има едно подробно съобщение за среща, при която жертва станало животното. На 30 декември параходът „Санта Клара“ се намирал при спокойно море недалеч от Северна Каролина, когато третият помощник Йон Акселсон привлякъл вниманието на старши-помощника Уйлям Хъмфрис и навигатора Джон Ригни върху някаква глава, подобна на змийска, която се появила на около 9 метра от дясната страна на кораба. Капитан Джон Фордън дал за публикуване следното подробно съобщение:
Тримата наблюдавали животното, без да могат да повярват на очите си, а в това време то се изравнило с мостика, на който се намирали те, и останало зад кърмата. Лицевата част на главата му била 75 по 60 сантиметра, а профилът й бил около 1,5 метра. Тялото имало цилиндрична форма с дебелина около 90 сантиметра, а диаметърът на шията бил приблизително четиридесет и пет сантиметра. Когато чудовището се изравнило с мостика, те видели как около тях водата се обагрила в червено. Видимата дължина на тялото била почти 10,5 метра. Предположихме, че водата се е оцветила от кръвта на животното, разрязано от носа на кораба на две части, но тъй като на срещуположния борд нямало човек, никой не могъл да каже каква част се е намирала от другата страна. Чудовището се разтърсвало, сякаш било обхванато от предсмъртни гърчове, още от мига, когато било забелязано, чак докато изчезнало в далечината зад кърмата. Кожата на животното била тъмнокафява, мазна и гладка. Не се виждали плавници, козини или издутини по главата, врата и видимата част от тялото.
Тъмната гладка кожа и отсъствието на плавници подсказват, че нещастното същество е морски змей от вида на гигантските змиорки.
Годините са ни оставили няколко съобщения за морски змейове покрай бреговете на Британска Колумбия. В тях се говори за морски змей с грива и големи очи; най-типично в този смисъл е съобщението на Джордж Ггагърс от остров Ванкувър, който видял животното през 1947 година по време на риболов.
На около 45 метра от лявата ми страна забелязах глава и врат, стърчащи на 1,2 метра над водата; от главата в мен се взираха две смолисточерни очи, широки около 8 сантиметра. Животното направо ми се стори нереално. Не бях виждал никога нещо подобно. Главата му изглеждаше толкова широка. колкото и вратът — почти 45 сантиметра и нашарена от сиви и светлокафяви петна…
След като ме гледа почти цяла минута, то се обърна, при което можах да видя темето и врата му. Изглежда имаше нещо като грива — по-скоро кичури от израстъци, отколкото истински косми. Напомняше дюшек, разперен по средата, от който се показват валма памучна вата. Гривата бе тъмнокафява.
Горе-долу по същото време подобно животно било забелязано недалеч от полуостров Гауър в Уелс от господин А.Г.Томпсън от Суонси, който описва случая в своята книга „Пътуване из Гауър“, публикувана през 1950 година. В първия миг той помислил, че предметът, забелязан от него от върха на висока крайбрежна скала, бил дънер, когато: