Изведнъж единият край се помръдна и стана ясно, че това бе глава с грива, също като конска глава, която се бе изправила над водата и гледаше към големите камъни в подножието на скалата. Колко невероятно!!! Чудовището остана в това положение няколко минути, а след като гледката навярно го задоволи, то се гмурна във водата с две отчетливи вълнообразни движения на задната част на тялото си. Какво наистина непознато усещане!
През 1956 година екипажът на товарния параход „Рапсъди“ съобщил за среща с огромна костенурка с бяла черупка на юг от Нова Шотландия, където подобно животно се било появявало още през 1883 година. Чудовището, видяно от борда на „Рапсъди“, било дълго 13,5 метра, а плавниците му — 4,5 метра. За подобни същества се споменава само четири пъти; това е недостатъчно, за да се признаят те за реалност, макар и да се знае, че някога наистина да са живели гигантски костенурки. Днес най-едрият жив вид е така наречената „голяма костенурка“, максималната дължина на която е 2,7 метра, но през Кредния период, завършил преди около 70 милиона години, живял един вид костенурки, чиято дължина била в границите между 6 и 7,5 метра, а може би и повече. Това е видът, известен като Archelon (Archelon — гигантска древна костенурка. — Б.пр.), вкаменени остатъци от който били намерени в Канзас. Напълно възможно е тези костенурки да са оцелели в моретата, така както е станало с техните по-дребни роднини, още повече, че и различни естествоизпитатели от по-ранно време споменават за гигантски костенурки. През третото столетие Елиан пише за костенурки в Индийския океан, чиито черупки били с диаметър 7,3 метра. Използвали тези черупки за покриви на малки жилища. В IX век Ал Идриси (арабски географ и пътешественик. — Б.пр.) пише за костенурки с дължина 9 метра, които обитавали водите около Цейлон. Наистина, това не са доказателства, а и срещите с тях са малобройни, но не трябва да се изключва напълно възможността за съществуването на такива животни в днешния океан.
През юни 1961 година господин О.Д.Расмусен от Тонбридж, Кент, пише до в. „Дейли телеграф“, за да разкаже за морски змей, забелязан от него, семейството му, екипажът и останалите пътници от парахода „Таюен“ южно от Филипините.
Животното имаше тъмна кожа; пропорционално главата му напомняше главата на змия, а конусовидната шия се разширяваше надолу до водата почти един и половина пъти в сравнение с дебелината на врата зад самата глава.
Когато вратът изчезна под водата, появиха се две гърбици, а след тях се очерта нещо като „килватер“, дължината на който бе почти колкото разстоянието между вратите в игрище за крикет (около 70–80 метра. — Б.ред.).
Това същество плува успоредно с нас в продължение на половин час, след което се заотклонява постепенно наляво в западна посока и изчезна от погледите ни след още толкова време. „Тайюен“ се движеше със скорост от десет възла, следователно и животното плуваше със същата скорост.
За жалост господин Расмусен не сложил дата на своето съобщение, но добавил към него една превъзходна скица.
Следващото съобщение направила госпожа Лилиън Лоу от Харборн, Бирмингам, която разказва в писмо до Том Динсдейл за следната случка, станала на 21 юни 1965 година по западното крайбрежие на Шотландия.
Тримата със съпруга ми и моята братовчедка бяхме застанали на края на вълнолома в Мингън, Кипчуън, и гледахме морето, което беше като огледало, без ни най-малка бръчица на повърхността на замъка Мингън.
Аз видях как на около деветдесет метра от брега във водата се появи нещо, което взех за тюлен. Но ето, че на метър зад първия предмет се появи втори. Докато те се движеха, аз разбрах, че са част от един и същ обект. Запитах; „Какво е това?“ Съпругът ми забеляза веднага животното, но не каза нищо. По-късно той призна, че бил толкова слисан, та чак не можел да говори. Видял под водата огромно тяло с дължина около 12 метра. След известно време той каза, че това навярно е подводница. Но тогава забеляза нещо като крака или перки отстрани на тялото, които раздвижваха водата под повърхността. Аз и моята братовчедка виждахме само две гърбици, които се движеха с постоянна скорост. Чакахме да чуем мнението му, но моят съпруг не можа да каже нищо повече, освен че през целия си живот не е виждал нещо подобно. Двете тъмни и блестящи гърбици не изменяха формата си, а кожата напомняше козина. Бях нетърпелива да го видя през бинокъла, но в мига, когато го зърнах, то се потопи.
Трябва да отбележа, че съпругът ми успя да го разгледа много добре. Освен това той бе виждал гигантски акули около корнуолското крайбрежие и бе твърдо убеден, че животното е нещо, което не бе срещал никога дотогава.