Изглежда, това същество е някой от дълговратите морски змейове, чийто гръб е покрит с тлъстина, от която се образуват гърбиците, показали се над водата.
През октомври 1966 година Джордж Аштън от Шефийлд бил на почивка със съпругата си на нос Сейнт Леонардс, близо до Скегнес. Двамата вървели покрай брега, когато зърнали само на деветдесет метра във водата морски змей, за който се разказва в съобщението, отпечатано в „Скегнес Стандърт“:
Главата му беше като на змия, а зад него се влачеха шест или седем заострени гърбици. Отначало помислих, че е дънер, но то се движеше с около осем мили в час успоредно на брега, Гледахме го как идва откъм нос Сейнт Леонардс, докато изчезна в посока към Ингоулдмелс.
Лично аз не вярвах на тези неща и се опитвах да убедя самия себе си, че съм видял ято птици над водата. Бях готов да го сметна дори за малка подводница, но след като го наблюдавах известно време, реших, че е невъзможно.
Последните съобщения за срещи с морски змейове от Корнуол — земя на много легенди за необикновени същества, едно от които е дълговратото чудовище от залива Фалмът. Местните жители го наричат „Моргар“ което значи „Морски гигант“. От нашия век са известни няколко неясни и изолирани съобщения за това същество, но през последните няколко години се появи серия от достоверни разкази на очевидци, подробности от които намериха място в местния вестник „Фалмът Пакит“.
В една слънчева септемврийска вечер на 1975 година госпожа Скот и господин Райли забелязали някакво огромно животно недалеч от нос Пенденис. Според тях то имало малка глава с два къси рога и дълъг врат, по който се виждало нещо като груба козина или израстъци. Докато го гледали, животното се потопило за няколко секунди, след което се появило отново, захапало нещо, подобно на змиорка.
През януари 1976 година господин Дънкън Вайнър, зъботехник от Труъроу, видял някакъв предмет, който се носел на няколкостотин метра от нос Роузмълиън. Отначало той забелязал някаква тъмна гърбица, която взел за гръб на кит, но след малко от водата се изправил дълъг врат. Според господин Вайнър дължината на животното била между 9 и 12 метра.
От същия месец има още две съобщения. Първото направила госпожица Амелия Джонсън. Тя се разхождала по нос Роузмълиън, когато видяла как някакво огромно животно се появило на повърхността на водата в залива Фалмът. То имало две гърбици и приличало на „някакъв праисторически динозавър с шия — дълга колкото стълб за улично осветление“. Тони Док Шиилс, ревностен изследовател на подобни явления, направил скица на животното по указания на госпожица Джонсън.
От месец януари е и съобщението на господин Джерълд Бенет от Севорган, който видял един следобед необикновено същество, плуващо в река Хелфърд, Той казал, че над водата се виждала част от животното, която била „около 3,5 метра, с дълга шия“.
Към края на януари някакъв странен труп бил изхвърлен на Дъргьн Бийч. Открила го госпожа Пейн от Фалмът; тя и останалите очевидци били смаяни от вида му. За съжаление вълните го отвлекли обратно в морето, преди да бъде организирана официална експертиза.
През месец март „Фалмът Пакит“ поместил снимка на „Моргар“, направена от някаква жена, която се представила като Мери Ф. Тя заявила, че е видяла чудовището около нос Трефъсис; според нея дължината му била най-малко 5,5 метра; то било с извит гръб, дълга шия, малка глава и черно-кафеникава окраска. Снимката отговаря на описанията на очевидците и изглежда достоверна, но Мери Ф. не изпратила негативите и не пожелала да посочи фамилното си име и адрес. Всички усилия да я открият останали напразни Нейната сдържаност е обяснима донякъде, особено като си спомним подигравките, с които били посрещани разказите на повечето очевидци, но за жалост първата снимка на морски змей не се намира извън всяко подозрение.
Следващото съобщение е от месец май. Негови автори са Тони Роджърс и Джон Чамбърс, двама лондонски банкери, които били на почивка във Фалмът. Те публикували съобщението във „Фалмът Пакит“. Те ловели риба от скалите при Парсънс Бийч в устието на река Хелфърд, когато: „Внезапно нещо се появи във водата на около 130–180 метра. На цвят беше сиво-зелено и ни се стори, че има големи гърбици. Появи се и друго животно, по-малко от първото. Наблюдавахме ги в продължение на десетина секунди, а и те гледаха право към нас.“
По време на горещините през август 1976 година господин Джордж Виникомб, рибар от Фалмът, срещнал морски змей и разказал за случая на Дейвид Кларк, редактор на списанието „Корниш Лаиф“.
Ловяхме риба в канала около мястото, където са потънали кораби по време на войната. Беше хубав ден, ясен и спокоен. Аз погледнах през десния борд и видях онова нещо във водата. Помислих, че е обърната лодка. След като го разгледахме, заприлича ни на гърба на мъртъв кит, само че имаше три гърбици; беше дълго между 5,5 и 6 метра. Тялото му беше черно, но малко по-светло под повърхността. Внезапно главата му се появи над водата на около един метър от тялото. То ни гледаше; спогледахме се и ние с моя помощник. Той каза: „По дяволите, какво е пък това?“ В този миг главата изчезна и тялото потъна. Аз съм рибар от четиридесет години, но никога не съм виждал подобно нещо.