През ноември самият Дейвид Кларк видял „Моргар“ в устието на Хелфърд. С него бил и Тони Док Шийлс, който настоявал, че може да установява телепатична връзка с морските змейове! Кларк пише:
След като разговарях с Док Шийлс за Моргар, той се съгласи да го снимам на река Хелфърд, когато „вика“ чудовището по магичен път! В ранното утро на 17 ноември, сряда, миналата година, ние отидохме с кола до село Монън и се спуснахме с мъка по скалите до каменистия бряг под черквата. Прилежно заснех Док, който размахваше вълшебната си пръчица към вълните, а освен това улових няколко пъти в кадър и реката, по която поемаха рибарски лодки, изчакващи прилива. И Док направи няколко цветни снимки на местата, където бе виждал Моргар по-рано, Докато го чаках, аз хвърлях във водата камъни, за да се загрея, и в един миг Док ми показа някакъв предмет в средата на реката. Това беше малка глава, която надзърташе над водата. Изкачихме се на големите камъни, за да виждаме по-добре, и аз поставих телеобектив на моята камера. Предметът се приближи бавно и аз се уверих, че това е глава, навярно на тюлен. Животното се приближи на 20–25 метра, плувайки зигзагообразно из реката. Едва когато го видях отстрани, аз забелязах, че неговата зеленикавочерна глава се намира на дълъг извит врат, който беше по-тънък от шия на тюлен. Сред вълните се виждаше част от него, дълга около 1,5 метра. След това на около три метра зад главата и врата водата се раздвижи бавно и изведнъж на повърхността изскочи леко закръглено, блестящо тяло. (По-късно Док каза. че е виждал две гърбици.) Главата беше заоблена и завършваше с „тъп“ нос, а на върха й се виждаха две малки кръгли „пъпки“. Док и аз снимахме и си крещяхме един на друг, но трябва да си призная, че изпитвах страх, като гледах ках животното се стрелка насам-натам. Очевидно то ни беше видяло. В този миг моето куче започна да лае, защото искаше аз да хвърлям още камъни. Чудовището обърна главата си към нас, разтвори уста и изчезна в бързо въртящата се около него вода. Ние стояхме още половин час. но не видяхме нищо повече.
За съжаление задвижващият механизъм на камерата на Кларк превъртял многократно, така че всички негативи били повредени. Снимките на Шийлс били нормални, но животното е заснето отдалече и подробностите не личат. При голямо увеличение на снимките се вижда малка глава и врат, по-голямата част от който се намира под водата. Снимките са интересни като доказателство, но са неубедителни, макар и Кларк да настоява, че са на видяното от него животно.
Дейвид Кларк е бил винаги скептик по отношение на морските змейове. Той все още продължава да не вярва, но признава, че вече не е така сигурен в своите възгледи.
ПЕТА ГЛАВА
ЕДНА КЛАСИФИКАЦИЯ
Дотук разгледахме подробно около 1/4 от четиристотинте достоверни описания на морски змейове. Освен тях има още около 200 заблуди, измислици и съмнителни разкази, които за по-голяма прегледност останаха извън тази книга. Сега трябва да подредим достоверните съобщения според техните най-характерни особености и да предложим към коя група спадат или от коя група са произлезли срещнатите непознати животни. Навярно единственият учен, заел се съвсем обективно с тази задача, е доктор Бернард Хьовелманс от Холандия. По-голямата част от тази глава е съставена въз основа на негови заключения. В края на книгата е представен списък на срещите с морски змейове и вероятната самоличност на обектите (Поради табличния вид този списък не е включен във файла).
Като че ли има седем основни групи, към които могат да бъдат отнесени големите и непознати морски същества. Аз мисля, че трябва да изключим възможността някое от тях да е безгръбначно, защото техните размери са много по-големи от размерите на всички познати безгръбначни (с изключение на гигантския калмар, може би), а характерните им белези говорят, че те са животни, които се намират на по-високо стъпало на развитие. Очевидно птиците се изключват, така че остават следните основни групи гръбначни животни: