Кашалотът-джудже от семейство Кашалотови бил описан по скелетни останки през 1846 година. Дължината на тялото му е 3 метра. От него не е срещан нито един жив екземпляр.
Независимо от името си, малкият кит (пигмей) може да стигне до 18 метра на дължина. Той се среща много рядко и не бил познат до 1864 година.
Слабо познати са и клюномуцунестите китове (Ziphiidae).
През 1937 година се наложило да бъде въведен нов техен род, когато три екземпляра от непознат дотогава вид били изхвърлени на новозеландския бряг. Дължината им била по около 9 метра. През 1851 година бил описан за пръв път и китът на Арну от семейството на клюномуцунестите, а китът на Беърд се споменава едва през 1883 година. Тези два вида са дълги по около 12 метра. Китът на Беърд има щръкнали зъби, разположени в хрущялни торбички, което е съвсем неприсъщо за бозайниците. Един от най-рядко срещаните в тази група китове е китът на Жерве, от който са намерени само шест екземпляра.
Независимо от големия напредък във всички клонове на науката, все още се знае относително малко за морето, чиято средна дълбочина е 3300 метра, но на места дъното се спуска до 9–9,5 километра. То покрива 3/5 от земната повърхност, а корабите посещават малка част от Световния океан, тъй като се движат по определени морски пътища. В същото време почти всички риболовни флотилии се намират в северното полукълбо, а уловът на риба в южното полукълбо, където е разположена по-голямата част от Световния океан, е почти незначителен. Самият характер на този огромен воден котел затруднява изследванията и дори ги прави невъзможни, което неминуемо ограничава нашето познание върху съвсем малка част от неговата фауна.
ВТОРА ГЛАВА
ДЕВЕТНАЙСТИ ВЕК — I ЧАСТ
По всяка вероятност едно от първите сведения за морските змейове принадлежи на Аристотел. Той пише за животни в морето, които:
не могат да бъдат определени по вид, тъй като се срещат твърде рядко. Някои от рибарите с дългогодишен опит разказват, че са виждали в морето животни, подобни на греди: черни, с кръгла форма и еднакво дебели по цялата дължина на тялото. Други пък са като щитове: говори се, че са оцветени в червено и имат множество перки.
Аристотел е също така първият от учените, правили дисекция на сепии, и той говори за гигантски сепии, за които ще стане дума по-нататък. След неговите сведения се срещат само отделни объркани и неясни разкази, в които често пъти се смесват по най-фантастичен начин реални и митични същества. Няма съмнение, че много от по-ранните разкази на очевидци са изгубени. Нещата не се променят до втората половина на осемнайсти век, когато светът „отваря врати“ пред пътешествениците и търговците, а с това нараства броят на срещите. И освен това на въпроса започва да се гледа строго научно.
Ще подхвана своя разказ от началото на XIX век, когато във водите на Нова Англия — от залива Глостър, Масачузетс, до Лонг Айлънд — редовно се срещат морски змейове. През 1817 година тези срещи стават често, почти всекидневно събитие; между първите очевидци са две жени и неколцина рибари, които на 6 август видели огромно същество с множество гърбици на север от глостърския рейд в пристанището при нос Ан. След четири дни същото или подобно на него животно се появило близо до остров Тен Паунд, където било забелязано от моряка Еймос Стори от брега. На 14 август трийсетина души, между които се намирал и мировият съдия Лонсън Наш, наблюдавали съществото. След това то било виждано още много пъти, а местният бостънски вестник „Уйкли Месинджър“ публикувал оживени разисквания и поредица от подробни описания. Слухът стигнал скоро до Дружеството на последователите на Линей (известният учен естествоизпитател Карл Линей. — Б. пр.) в Нова Англия, които се събрали в Бостън, за да основат анкетна комисия. В нея влизали трима членове — съдията Джон Дейвис, доктор Джейкъб Бигълоу и естественикът Франсис Грей. Комисията поискала от Лонсън Наш да събере клетвени показания от онези, които видели добре чудовището.
Наш се заел със своята работа, а през това време съществото продължило да се появява. На 16 август от брега го забелязали полковник Паркин и господин Лий; то било наблюдавано и от един минаващ наблизо кораб. Виждали го многократно от различни кораби и по-навътре в морето; между тях било и едно от корабчетата на митническата полиция. Работата на Наш била обстойна и обективна, като най-напред той поискал от очевидците да опишат онова, което били видели, и записал техните показания, а след това им задавал серия въпроси, подготвени от Дружеството на последователите на Линей. Били събрани единайсет писмени декларации — осем от Глостър и три от Бостън.