— китоподобен фонтан
— гребен по гърба.
Най-характерният белег на това животно са плавниците, които стърчат от двете му страни. Навярно това са телесни израстъци, а не същински плавници; те са извити напред и е почти сигурно, че повишават стабилността му във водата. Главата е малка, с широка уста и изпъкнали очи; свързана е с тялото посредством къс, тънък врат. Кожата е гладка и покрита с костни плочки, които вероятно пазят тялото като броня. За това говорят и случаите, когато по животното е било стреляно с корабни оръдия, както постъпил военният кораб „Аваланш“ в залива Алонг през 1897 година. В някои съобщения се споменава и за гръбните перки. Но това може да е гребен по гърба на съществото или единият от двата реда странични плавници, зърнат бегло при обръщането му. Петнист, то има малка, хоризонтално разположена опашка. Дължината на тялото му е между 15 и 21 метра.
Китообразното с множество плавници плува с вертикални вълнообразни движения, а при завой очевидно трябва да се обръща „по хълбок“.
В почти всички съобщения се посочва, че то изхвърля Фонтан подобно на китовете и дишането му се чува на известно разстояние. Когато го преследват, животното може да достига скорост от 10 възла.
Това китообразно се среща предимно в най-горещите места по света, където средната температура е около 30 градуса Целзий. В два от случаите били забелязани двойка животни: веднъж — в залива Алонг, в Индокитай веднъж — недалеч от бреговете на Сомалия.
По всяка вероятност този вид е свързан със семейството на китовете. За това говорят гладката кожа, хоризонтално разположената опашка и шумното дишане. Дермалната костна броня, месестите плавници и късият, тънък врат са характерни за древните китове (Archaeoceti). Следователно китообразното с множество плавници е потомък на тези китове, така както са Китообразното с множество гърбици и Гигантската скандинавска видра.
Следващата група морски змейове се отличава с белези, характерни за влечугите.
6. МОРСКИ ГУЩЕР (9 вероятни срещи)
Отличителни белези:
— крокодилоподобна външност
— дълга глава и челюсти със зъби
— люспи по някои части на тялото
— дълга и мускулеста опашка
— плува с хоризонтални вълнообразни движения.
Животното има форма на влечуго и прилича твърде много на крокодил или алигатор, но дължината му е над два пъти по-голяма от дължината на най-едрия известен представител на тази група. Главата е с изпъкнали очи, устата е изпълнена със зъби. То има два чифта крака или крайници с плавателна ципа и мощна опашка, която мята наляво-надясно във водата. В по-голямата си част то е гладко; само на отделни места по кожата се виждат люспи или нарастъци.
Изглежда, че животното предпочита топлите води: Индийския океан, Тихия океан и по-топлите райони на Атлантика, но често пъти е било забелязвано и в най-дълбоките части от Световния океан, на хиляди мили от сушата.
През мезозойската ера, завършила преди около 70 милиона години, имало три групи морски влечуги, чийто потомък навярно е и това същество. Те са познати като талатозухии, кронозаври и мозазаври. Първите от тях са ранна форма на същинския крокодил, добре пригодена за живот в морски условия. Дължината им достигала 15 метра; имали огромни перки, а при някои видове се срещала и рибоподобна опашка. Кронозаврите били мореходните потомци на нотозаврите, тоест на онази група, от която произлезли и плезиозаврите. Тяхната дължина стигала до 12 метра. Мозазаврите били може би най-високоразвитите големи морски влечуги. Те спадат към по-късно еволюирала група и били изключително добре пригодени за живот в морски условия, гръбначният им стълб бил устроен така, че правел възможни широките странични движения, с които те във водата, без да прибягват до помощта на костите на черепа, се отличавали с изключителна якост, което говори, че мозазаврите можели да потъват на голяма дълбочина. Най-едрите известни видове достигали дължина от дванайсет метра. Навярно една от посочените три групи влечуги е оцеляла до наши дни, като най-вероятният кандидат е мозазавърът. Последната голяма група морски змейове, изглежда, спада към рибите.
7. ГИГАНТСКА ЗМИОРКА (25 вероятни срещи)
Отличителни белези:
— липса на забележима връзка между главата и врата отсъствие на крайници
— заострена опашка
— змиоркоподобна окраска
— изправяне над водата и падане, придружено от силен плясък.
Гигантските змиорки спадат към една твърде разнолика група, понеже срещнатите нейни представители се различават много един от друг. (Единствените общи белези са гладката кожа, главата, слята непосредствено с врата, и дългата опашка, която завършва с остър връх.) Главите на някои от тях са сплеснати, а на други са заострени като главата на мурената и на други по-едри видове риби. Навярно устата на някои е разположена на главата, а при други — на корема. При едни окраската на гърба е тъмна, а отдолу на туловището е бяла; при други — особено при средиземноморската разновидност — тялото е изпъстрено от петна. В някои съобщения се споменава за мек и полупрозрачен гръбен плавник. В други разкази на очевидци се говори и за гръдни плавници, но фактът, че тези подробности отсъствуват от някои съобщения, е доказателство, че плавници или липсват, или са твърде малки и прилепват до тялото. Дължината на гигантската змиорка е в границите от 6 до 30 метра.