Често пъти гигантските змиорки излизат на повърхността на водата, а понякога срещите стават при драматични обстоятелства: те са ранени, гърчат се в агония или се бият с други животни като китовете например. Телата на змиорките са изключително мощни. Понякога те се изправят над водата и падат обратно със силен плясък, така както постъпват и познатите видове змиорки. Навярно те са дълбоководни обитатели, тъй като се срещат навсякъде по света, а само петнистите видове са типични за Средиземноморския басейн.
Може би някои членове от тази група са по-скоро гигантски змиоркоподобни хрущялни риби, отколкото същински змиорки. Известни са някои идеи, които потвърждават това предположение, и за тях ще стане дума в следващата глава.
Дотук бяха посочени седемте основни групи морски змейове. Остава да бъдат разгледани още два вида, но откъслечните срещи с тях не дават възможност за изводи. Може би става дума за неточни наблюдения на вече познати морски животни, макар че това изглежда неправдоподобно.
8. ГИГАНТСКА ПОПОВА ЛЪЖИЧКА (5 вероятни срещи)
Отличителни белези:
— форма, напомняща в общи линии грамадна попова лъжичка
— дълга заострена нераздвоена опашка
— окраска с черни напречни ивици.
Животното прилича на огромна попова лъжичка, оцветена в жълто с черни ивици отстрани, а понякога и черна ивица по гърба. Главата се слива непосредствено с тялото, а опашката е много дълга и напомня ремък на камшик. Навярно дължината на тялото е между 18 и 60 метра.
По всяка вероятност това животно обитава предимно Индийския океан и Тихия океан. Срещано е най-вече през лятото. Следователно, то предпочита топлите води.
Много е трудно да се направи дори предположение за семейството, към което спада гигантската попова лъжичка. Изглежда, че не може да става и дума за бозайниците и влечугите. Може би е земноводно, макар че и това е твърде съмнително, тъй като не съществуват познати на науката морски земноводни. Причината се крие в кожата на земноводните животни, която е изключително чувствителен орган; той взема участие при дишането и не би могъл да функционира в морската вода без чувствително приспособяване. Най-вероятно става дума за някаква хрущялна риба, подобна на огромен непознат скат.
9. ГИГАНТСКА МОРСКА КОСТЕНУРКА (4 вероятни срещи)
Отличителни белези:
— подобна на огромна костенурка.
За това животно не може да се каже почти нищо. Малкият брой срещи не позволява дори да бъде признато съществуването му. Разбира се, неговото „битие“ е напълно възможно: би могло да се приеме, че това животно е потомък на гигантската древна костенурка (Archelon) от мезозойската ера.
Аз прибавих още две категории към разгледаните дотук.
10. НЕПОДЛЕЖАЩИ НА КЛАСИФИЦИРАНЕ (11 вероятни срещи)
Тук спадат срещите с толкова необикновени същества, че не може да се намери каквото и да е обяснение (при условие, разбира се, че съобщенията са достоверни). За една подобна среща се разказва в следващата глава.
11. НЕОПРЕДЕЛЕН УДЪЛЖЕН ЕКЗЕМПЛЯР (39 вероятни срещи)
Към него са отнесени животните, които могат да бъдат причислени както към дълговратия тюлен, така и към гигантската змиорка поради неясноти, причинени от: отдалеченост на обекта, лоша видимост или непълно описание.
Аз си давам сметка, че предложената до тук класификация може да бъде подложена на критика, в частност — на критика, черпеща основания от поведението и навиците на вече известните ни животински видове. Така например онези, които не са съгласни с теорията за перконогите, могат да кажат, че познатите видове тюлени излизат почти винаги на брега по време на размножителния период или когато раждат своите малки, но за тях е характерно любопитството и милият нрав, които очевидно липсват на водния кон и Дълговратия тюлен. Има множество подобни въпроси, но аз считам, че ние трябва да сме особено внимателни, когато изграждаме предположенията си за същността на непознати животни, използвайки само познанията за начина, по който живеят известните на науката видове. Много животни са се приспособили по начини, които биха ни се сторили невъобразими, ако не са били улавяни отделни екземпляри или ако не сме наблюдавали поведението им в зоологическите градини. Настоящата глава е изградена преди всичко върху неподлежащата на обсъждане физиология на морските змейове. Освен това аз мисля, че след като свидетелското показание на някой очевидец е вече прието с доверие, ние не трябва да изопачаваме или да тълкуваме по друг начин нещата, описани в него. Така например Морис Бъртън, след като приел за възможно съществуването на гигантската змиорка и вярвайки, че то е много по-правдоподобно от съществуването на много други непознати дотогава огромни морски бозайници, си служи с нея, за да даде обяснение на срещите с китообразното с множество гърбици, станали край бреговете на Америка. Той настоява, че редицата от големи гърбици по повърхността на водата принадлежи на гигантска змиорка, която плува на едната си страна. Това е една остроумна теория, но тя просто не съвпада с показанията на очевидците. Според тях неподвижните, твърди гърбици били част от животното с ясно очертан врат и глава, което плувало с вертикални вълнообразни движения.