Аз се надявам, че дори и да не е съгласен с предложената тук класификация, читателят ще приеме възможността да съществуват поне някои видове морски змейове. И все пак, има ли достатъчно сериозни доказателства за това тяхно съществуване? Този въпрос е разгледан в следващата глава.
ШЕСТА ГЛАВА
ЕКЗЕМПЛЯРИ, ИЗХВЪРЛЕНИ НА БРЕГА
Един често задаван от скептиците въпрос е: „Ако има морски змейове, защо никой не ги е улавял или техни останки не са изхвърляни на брега?“ Отговорът е, че загадъчни същества наистина са били улавяни в мрежите и изхвърляни на брега. Впрочем в повечето случаи това били вече известни животни, макар че някои екземпляри се оказали напълно непознати на науката и следователно могат да бъдат отнесени към морските змейове, описани в тази книга. Преди да разгледаме тези случаи обаче, трябва да се поясни как гниещите останки от някое познато същество могат да бъдат приети за останки от морско чудовище. За целта се налага да направим преглед на анатомичните особености на гигантската акула, която спада към рода Squalus.
Това е безобидна риба, която се храни с планктон и населява по-студените води на Световния океан. Достига дължина до 12 метра, но повечето екземпляри са значително по-малки. Тя се движи бавно във водата, задържайки планктона в устата си. Растителните и животински организми се задържат от костна решетка, а водата излиза през хрилете. Тъй като спада към хрущялните риби, подобно на всички останали акули и скатове в нея почти липсва костна система с изключение на дългия гръбначен стълб, който достига до горния дял на опашката; всичко останало е мека хрущялна и месна тъкан.
Когато трупът на животното се разпадне, остават само малкият череп и гръбнакът, а в отделни случаи — и гръдните перки. Хрилете, които при този род акули почти ограждат целия врат, опадват заедно с челюстите, така че останалата част от тялото напомня твърде много плезиозавър или друго подобно животно; един специалист обаче обикновено разпознава истинската й природа.
Друг озадачаващ характерен белег на разлагащата се акула от рода Squalus са особените израстъци, които донякъде приличат на косми. Всъщност тази „коса“ се състои от мускулни и месни влакна, които провисват като мустаци след изгниването на кожата.
Чак до втората половина на XVIII век голям брой естествоизпитатели правят доста наивни и преувеличени описания на флората и фауната, така, че често пъти истината се долавя трудно в техните странни съобщения. По-взискателен е естественикът епископ Ерик Лудвиксен Понтопидан от Норвегия. В своята книга „Естествена история на Норвегия“, публикувана през 1752 година, той описва хващането на едно необикновено животно:
Има съобщение, макар и не съвсем достоверно, че неколцина селяни от Зундмьор са хванали наскоро с мрежа змия, дълга около 5,5 метра, която имала четири крака и приличала донякъде на крокодил. Уплашените селяни офейкали и оставили змията да направи същото.