През целия XIX век войнствуващите доводи за против съществуването на морските змейове изпълвали страниците на списанията по естествена история. Едното от тях било списание „Ленд енд Уотър“, което поместило в януарския си брой от 1878 година статията на доктор Андрю Уйлсън за морските чудовища. Той включил в нея съобщение за такова животно, изхвърлено на югозападния бряг на Китай през 1861 година. Капитан Бойл от шхуната „Бийвър“ отишъл да го види и записал в корабния дневник следното:
Хвърлих котва към 24 ч. миналата нощ, на около две мили от пристанището. Към 4 ч. 30 мин. сутринта слязох на брега с петима млади китайци. В селата, разположени на около три мили нагоре по реката, цареше невъобразима бъркотия. Не можех да разбера какво се бе случило и затова помислих, че бе започнала някаква поредна разправия. След малко видях да влачат нещо, но не можах да разбера какво бе то… Когато наближих, видях, че това бе някаква огромна риба. Тя още не беше мъртва… Наоколо се бяха събрали към три хиляди мъже и момчета, всички — въоръжени с пики, копия, ножове или сатъри. Повече от половината от тях режеха неумело от чудовището. Докато аз го обиколя и огледам, те успяха да отрежат около дванайсет метра откъм опашката, която приличаше на змийска опашка. Поисках да отрежат главата и им казах, че ще им дам 500 медни монети, ако ми помогнат да огледам добре устата отвътре. Предложението бе прието с радост, а в това време неколцина стояха около мен, сякаш нямаха нищо общо с усърдната работа, която бяха свършили със своите сатъри. Попитах ги как се бе появила тази риба. Те казаха, че животното излязло по собствено желание, а след като изскочило на пясъка, започнало да се мята с всички сили и да пляска в крайбрежната вода. В първия миг всички се изплашили, но някои от рибарите се осмелили да пристъпят по-близо и извикали, че това било много голяма риба и тя била тяхна. Тогава всеки грабнал каквото му попаднало под ръка и се втурнал да отреже парче и за себе си. Рибата изскочила на брега в три часа.
След известно време отрязоха главата на чудовището, но тя беше страшно обезобразена. Тогава ги накарах да я извлекат нагоре по брега и да отрежат долната челюст, така че да мога да погледна в устата. Вътрешността й приличаше по всичко на змийска уста, само че в нея имаше три реда меки зъби, които бяха толкова еднакви, колкото не би могло да бъде нищо друго. Те се движеха, тоест аз можех да ги премествам към устната и обратно. Отгоре и отдолу пред входа на гърлото забелязах някаква странна материя с форма на решетка. Тя беше покрита с нещо като червеникава плът, което ме накара да си помисля, че морското чудовище се храни със саксон (очевидно той има пред вид планктона). Муцуната беше плоска, бузата или челото стърчеше на около 70 сантиметра — почти два и половина пъти повече от дължината на моя ботуш. Кожата бе дебела едва 3–4 сантиметра, с мръсен син цвят и ужасно здрава. Навярно по чудовището бяха залепвали много тонове малки ракообразни. На мястото на отскубнато ракообразно се виждаше нечисто бяло петно. Приблизителната дължина на животното бе около 24 метра. Главата е точно копие на главата на змия, а очите бяха подобни на свински очи, особено след като смъртта настъпи напълно. Ботушите ми пропускаха вода, а и слънцето започна да пече силно, така че аз трябваше да тръгвам; в противен случай щях да остана до края на рязането и претеглянето, но не можех да си го позволя.
Това съобщение изглежда достоверно, а посочените характерни белези — плоската муцуна, тройният ред зъби, решетката при входа на гърлото, планктонът и изпъкналите очи — са типични за големите хрущялни риби, към които спада и животното, изхвърлено на брега на остров Стронсей през 1808 година. Но тъй като по общ вид то напомня повече змиорка, възможно е да е било непознат гигантски представител на този вид, привикнал към планктонова диета. Посочената дължина от 24 метра го прави значително по-голям от гигантската акула, а дори и от китовата акула, но даже да пренебрегнем размерите на животното, малко вероятно е то да е било някоя от тези акули: първата е непозната из топлите морета, а втората притежава твърде отличителен белег; жълтеникава кожа, покрита с черни петна. Както ще видим по-нататък, освен сведенията за забелязани чудовища, има и веществени доказателства в подкрепа на съществуването на гигантската змиорка.