Тази необикновена история продължава. След няколкочасовата битка, наблюдавана от много хора от брега, двата кита отплували, оставяйки на повърхността мъртвото същество. На следващия ден трупът му бил изхвърлен на брега. Било дълго 14 метра, а широчината и височината му се оказали съответно 3 и 1,5 метра. То било покрито със снежнобяла козина, а в единия си край имало израстък, подобен на ствол, с дължина 1,5 метра. Съществото останало на брега няколко дни, но било отвлечено от пролетните води, преди да го видят специалисти. Трудно е да се направи заключение за този случай, макар че вече видяхме как по трупа може да се появи „козина“. По-лесно е да се даде обяснение на следващата случка.
През 1925 година списание „Уърлд Уайд“ публикувало две снимки на странен труп, изхвърлен на брега при Санта Круз, Калифорния. Главата била по-дълга от човешко тяло; на нея се виждало нещо като човка, а с тялото била свързана посредством дълга шия. Дължината на животното била 11 метра. Останките се оказали доста разложени. Калифорнийската академия на науките направила проучване на черепа и дала заключение, че животното било един изключително рядко срещан вид кит (Berardius bairdi).
Известни са множество разкази на очевидци за гигантски змиоркоподобни същества, а през 1930 година била уловена ларвовидната форма на едно от тези същества. Змиорковата ларва била дълга 1,8 метра! Тя била хваната в мрежата на кораба „Дейна“ по време на океанографска експедиция между нос Добра Надежда и остров Света Елена. Ларвата на обикновената змиорка е дълга 7,5 сантиметра, а дължината на възрастния екземпляр достига до 1,2 метра. Ларвата на един по-едър вид змиорки (Conger conger) е дълга 10 сантиметра, а възрастното животно стига до 3 метра. Следвайки тези пропорции, трябва да се очаква, че уловената гигантска ларва ще се превърне в змиорка с дължина между 30 и 54 метра. Проведените наскоро изследвания обаче показват, че въпросната гигантска ларва принадлежи на дълбоководна морска риба от вида Notocanthiformes, която не е същинска змиорка, макар да е тясно свързана с вида на змиорките. Възрастен екземпляр на тази риба е все още непознат и ние не знаем дали дължината му е толкова голяма. Ето че отново притежаваме доказателство, от което не можем да направим заключение.
През февруари 1934 година неколцина рибари открили огромен гниещ труп на брега край Керкевил, западно от Шербур. Той бил дълъг около 6 метра и имал предни перки, малка глава и дълга за острена опашка. Тялото било покрито с нещо като козина, а вътрешностите му се търкаляли на няколко метра встрани от него. Доктор Жорж Пети от Парижкия музей направил подробен оглед и решил, че това е гигантска акула.
През декември 1941 година при Дийпдейл, Оркнейските острови, бил открит някакъв гниещ труп. Първото описание било направено от господин Дж.Г.Маруик, който отишъл с брат си да види останките. Животното имало малка глава, дълъг врат, гърбици и дълга опашка. На главата му се виждали два малки, подобни на антени израстъци. Господин Маруик бил запален естествоизпитател и дошъл отново, за да запази нещо от останките. Той снел главата и един от предните крайници и ги съхранил в солен разтвор. Според него останките били от тяло на неизвестно морско животно от рода на гущерите и той бил така сигурен в своето заключение, че дори го кръстил Скапазавър (Дийпдейл се намира близо до залива Скапа флоу).
След няколко седмици подобен труп бил изхвърлен на брега при Хоупъв Хунда, на няколко мили от Дийпдейл. Били запазени само черепът, гръбнакът и няколко хрущялни плавника. И това животно, също като чудовището от Дийпдейл, имало два антеноподобни израстъка с дължина по около 10 сантиметра.
Снимки на двата трупа били изпратени в Музея по естествена история в Лондон, чиито специалисти дали заключение, че останките били от гигантска акула. Шотландският кралски музей потвърдил тяхното мнение. Това сякаш разрешило въпроса, но скоро след това господин Маруик заявил, че бил занесъл останките у един биолог от университета в Дъръм, който останал поразен и потвърдил мнението му, че това били останки от древен вид морско влечуго.
Човек може само да се зачуди на компетентността на „биолога от Дъръм“ при положение, че авторитетите били категорични. Хората от околността били недоволни от това обяснение и един от очевидците на чудовището от Дийпдейл написал писмо до „Оркейдиън“ — един от вестниците, в които се обсъждал въпросът. Той искал да знае дали посоченият вид акули притежава „антените“, които хората видели на екземплярите от Дийпдейл и Хунда. Той не получил отговор, макар че отговор има. Черепът на гигантската акула е удължен в тясна муцуна, която се подкрепя от два израстъка — хрущялите на муцуната. Именно тези хрущяли са представлявали „антените“ на чудовищата от Дийпдейл и Хунда.