През 1947 година останките на огромното животно били изхвърлени на брега близо до Ефингьм, остров Ванкувър. Трупът бил дълъг около 12 метра. Както трябва да се очаква, оказало се, че той бил на голяма гигантска акула.
А в 1957 година в „Дейли Мейл Иърбук“ се появила следната статия:
Тайнствено чудовище: Едно гигантско космато чудовище с бивни, дълги по 1,8 метра, бе изхвърлено на брега на Аляска през месец юли 1956 година. Трупът е дълъг повече от 30 метра, а обиколката му е 4,5 метра. Плътта е тъмночервена. Произходът и видът му са истинска загадка. Според специалистите то не прилича на никое от праисторическите животни, а червеникавокафявата козина с дължина 5 сантиметра, която покрива дебелата разлагаща се кожа, изключва всякаква родствена връзка с китовете. Чудовището бе открито от опитен водач на ловци в Аляска. Очевидно то е било изхвърлено на брега по време на силна буря в залива Аляска. Изследователите, дошли на мястото със самолети, казват, че чудовището има огромна глава с диаметър 1,65 метра. Очите му, широки по 23 сантиметра, били разположени на повече от метър разстояние. Зъбите били дълги по 15 сантиметра, а широчината на основата им била 12,5 сантиметра От гръбначния стълб тръгвали голям брой ребра, дълги по 1,8 метра, а подвижната горна челюст, подобна на огромна бивна кост, стърчала на метър и нещо от края на неподвижната долна челюст.
Може да се предположи, че това е бил труп на обърнат върху пясъка кашалот, чиято пълна със зъби долна челюст е взета погрешно за горна челюст, но дължината, която е чувствително по-голяма от дължината и на най-едрите кашалоти, опровергава тази хипотеза. Сините китове достигат такива размери, но те нямат зъби. Може би самото описание е преувеличено и неточно; интересно е и кои са били „изследователите“, тъй като „козината“, за която вече стана дума, често пъти се състои от мускулни влакна в разпадащата се плът. Не е съвсем сигурно, но може би бихме чули нещо повече за животното, ако е било толкова необикновено, колкото иска да ни убеди съобщението.
Макар и необикновени, почти всички трупове, за които стана дума дотук, имат все пак някаква прилика с живи същества; това обаче не може да се каже за следния случай, описан на страниците на вестник „Дейли Телеграф“ от 9 март 1962 година.
Тялото на гигантско морско чудовище, изхвърлено на пустия бряг на Южна Тасмания, слиса учените. То е дълго шест и широко пет и половина метра и по него не личат глава, очи или други сетивни органи. Предполага се, че чудовището било забелязано за пръв път на брега преди две години, но учените разбрали за него само преди няколко дни. Група учени заявиха, че по него се виждат някакви гънки и процепи, подобни на хриле. Според тях тялото се намира в напреднал стадий на разлагане, но самата плът е изключително твърда, като стъклено влакно, и очевидно е престояла на брега двайсетина месеца. Съгласно тяхната оценка живото тегло е било около осем тона. Учените вярват твърдо, че тялото не е на млекопитаещо животно. Взети са проби за химически анализ и скоро на самото място ще пристигнат още учени.
Обяснението на този случай е съвсем неинтригуващо: скоро се оказало, че „чудовището“ е в същност куп стара, гниеща китова мас, навярно изхвърлена от някой риболовен кораб. През 1965 година в австралийския вестник „Таунсвил булитин“ се появило подобно съобщение, в което се споменава за загадъчен труп, изхвърлен на брега в Оклънд, Нова Зеландия.
Загадъчната маса от козина и плът. — Оклънд, Нова Зеландия. — Властите са озадачени от някаква огромна безформена маса плът и козина, която се появила на пясъка около Муриваи.
Обектът бил забелязан от морски офицер преди около седмица. Тогава грамадата от козина и месо била дълга 9 и висока 2,4 метра. Пясъкът бавно я поглъща, но вчера дължината й все още била над шест метра. Ръководителят на катедрата по зоология при Университета в Оклънд (професор Дж.Е.Мортън) казва: „Изключено е да е кит — заради козината, а морски слон или тюлен — заради размерите.“ Обектът е покрит със здрава кожа с дебелина 6 сантиметра. Под нея се намира пласт мазнина, а отдолу е месестата плът. Цялото тяло е покрито с косми, дълги 10–15 сантиметра.
Професор Мортън или е сбъркал, или е бил цитиран погрешно, защото в катедрата по зоология скоро разбрали, че трупът бил на кит, по всяка вероятност на гърбат кит.
Макар и многобройни, срещите с морски змейове са подкрепени от отчайващо малко безспорни доказателства. От началото на XVIII век досега се знае за шейсетина случая на уловени или изхвърлени на брега животни, за които може да се предположи, че са били морски змейове. Само седем от тях обаче говорят недвусмислено за напълно известни дотогава същества. Най-интересни са: животното, уловено с мрежа в Зундмьор през 1750 година, което по всяка вероятност е било млад екземпляр от скандинавските морски змейове, и трупът, изхвърлен на брега в залива Алонг през 1883 година, който навярно е на китообразно с множество плавници. Към тази група спадат още: мъртвото тяло, изхвърлено в Стронсей; животинският труп, видян от капитан Бойл; рибата, видяна от капитан Хана; рибата, описана от „Кресчънт Сити“ и гигантската ларва. Те подсказват, че навярно съществуват няколко вида гигантски змиорки или гигантски змиоркоподобни хрущялни риби. За съжаление само два от случаите — случаят в Стронси и случаят с гигантската ларва — са подкрепени от материални доказателства за намерените образци, но този аргумент е недостатъчен, когато става дума за съществуването на морските змейове, описани в тази книга.