Выбрать главу

Една от най-изненадващите особености на въпроса за морските змейове е несъответствието между броя на срещите, от една страна, и липсата на конкретни доказателства за тях, от друга. Какво е обяснението? Навярно част от отговора е свързана с анатомическия строеж на морските змейове, тъй като тези същества са пригодени до голяма степен за живот в строго определени условия; попаднали веднъж в по-плитки води, те не могат да се върнат обратно. Такъв е случаят и с най-големите морски обитатели, познати на науката: китовете и гигантските калмари, които са напълно безпомощни извън водата. Освен това е малко вероятно морските змейове да имат желание за близост с бреговете. А честите случаи на изхвърляне на китове може да се обясни преди всичко с недостатъчната ефективност на тяхната ехолокаторна система в плитки води и с особеностите на техния строеж, който не им позволява да се изправят във водата и да се ориентират, както морските змейове. Ето защо случаите с изхвърлени непознати чудовища са толкова многобройни: те просто могат да се отдалечават съвсем лесно от опасните плитчини.

Съществува и друга, доста пресилена теория, която обяснява липсата на конкретни доказателства с факта, че очевидците описват точно видяното от тях, но то не се покрива с познатите ни явления, тъй като е част от един неизвестен свят, за който важат други мерки. Сама по себе си тази теория е интересна, но аз смятам, че е вредна, тъй като е изцяло умозрителна. Морето е достатъчно огромно, за да крие в себе си голям брой загадки, които, независимо от всичко, са част от реално съществуващия свят.

СЕДМА ГЛАВА

ДРУГИ ЛЮБОПИТНИ СЛУЧАИ

Има явления, които въпреки че не са пряко свързани с обекта на това изследване, имат все пак допирни точки с въпроса за морските змейове, Те ни подсказват, че природата все още крие от нас множество тайни.

ГИГАНТСКИ КАЛМАРИ

Паралелът между срещите с гигантския калмар и срещите с морските змейове е не само интересен; той хвърля светлина върху поведението на хората спрямо неизвестното. Различните видове калмари и октоподите принадлежат към класа Главоноги; те си приличат до голяма степен не само по анатомически строеж, но и по обитаваната от тях естествена среда. Октоподът има осем пипала и глава, свързани непосредствено с торбовидното му тяло. Това тяло е пригодено за пълзене, защото той живее в пукнатините по морското дъно, А калмарите имат допълнителен чифт много дълги пипала, които на края се разширяват и завършват с възглавнички със смукала. Издължените им тела имат аеродинамична форма, а главата е свързана с тях посредством къс врат. Калмарите живеят в открито море, където преследват плячката си с голяма скорост, но за разлика от октоподите са напълно безпомощни извън водата и понякога биват изхвърляни на брега. Най-големите калмари принадлежат към рода Гигантски калмари (Architeuthis), който обитава предимно северната част на Атлантическия океан.

Днес никой не се съмнява в съществуването на гигантския калмар, но той бил смятан за митично същество чак до средата на деветнайстото столетие и обикновено го смесвали с легендите за плаващите острови. Научните кръгове смятали за смахнати онези естественици, според които съществуването на подобно животно било възможно. Един от тях бил Пиер Дени дьо Монфор, блестящ, макар и твърде своенравен учен. Той събрал много разкази за срещи с гигантски калмари и проучил всички образци от тяхна плът и пипала, до които успял да се добере, а на края ги описал подробно в своята книга „Естествена история на мекотелите“, публикувана през 1803 година. За жалост, работата на Монфор върху гигантския калмар била приета за бълнуване на неуравновесен човек и той бил смятан за такъв до края на живота си. Той се разочаровал, станал циник, прехвърлял се от една черна работа на друга, тъй като никое уважаващо себе си научно заведение не го приемало, а в началото на 20-те години на XIX век го намерили мъртъв, очевидно от препиване, в един парижки канал. Тогава бил на 56 години.