Показанията били съвсем логични и от тях може да се съди за външния вид на животното. То било дълго около 19,5 метра, широко малко повече от 30 сантиметра, а на гърба си имало поредица от гърбици, чийто брой не бил посочен съвсем точно. Можело да се движи изключително бързо — споменати били скорости между 30 и 70 възла, но последната цифра очевидно е преувеличена, тъй като е доста трудно да се съди за скоростта във водна среда. Изглежда, близостта на хората не го смущавала, дори когато някой стрелял по него.
През следващата година животното се появило отново в залива Глостър. То било забелязано няколко пъти, а на 29 юли лодка, чийто екипаж бил въоръжен с мускети, тръгнала да го преследва. Изглежда, то си играело на повърхността на водата. Не показвало ни най-леко безпокойство, когато го прострелвали. На следния ден капитан Уебър се приближил на 2–3 метра от него и го замерил с харпун. Оръжието отскочило, а животното се потопило мигновено, при което едва не обърнало лодката. След това чудовището напуснало областта за известно време, но било забелязано от няколко души в Салем, на около 19 километра по-далече. Наскоро то се върнало в залива Глостър и на 12 август го видели четирима мъже, които се намирали в една лодка само на 9 метра от него. Ето техния съвсем точен разказ:
Главата му се издигаше на 1–1,5 метра; разстоянието от врата до първата издутина (гърбица) беше около 1,8 метра и ние преброихме дванайсет издутини, за които пресметнахме, че са отдалечени на около 1,5 метра една от друга, а цялата му дължина не можеше да бъде по-малко от 36 метра… Главата му беше тъмнокафява, оформена като главата на тюлен и лъщеше като полирана…
Тялото му бе широко колкото буре от шейсет или осемдесет галона (американският галон е мярка за течност, равна на 3,78 литра. Б. пр.), а главата му имаше големина на бъчва, тъй като продължавахме да я виждаме и след като животното се отдалечи на около четири мили от нас. Вярваме, че то е съвсем безобидно и може да бъде уловено лесно… По него не видяхме нищо подобно на перки или хриле. Не забелязахме опашка. Частите от тялото, които видяхме, вибрираха бързо; това навярно му позволява да плува бързо.
На 19 август чудовището се появило близо до фара Скуеъм в Глостърския залив и няколко китоловни съда тръгнали да го преследват. Те го гонили в продължение на няколко часа, докато накрая капитан Рич го ударил с харпун, когато то минавало под неговата лодка. То веднага се втурнало напред и влачило лодката със себе си, докато успяло да се освободи от харпуна.
През лятото на следващата 1819 година морският змей се върнал в Масачузетс. На 13 август го наблюдавала тълпа от около 200 души, един от които, районният съдия-изпълнител Джеймз Принс, направил следното описание: „Главата му се появи на около един метър от повърхността на водата; аз преброих тринайсет издутини на гърба му, а според моето семейство те са били петнайсет… стори ми се, че е дълго около петнайсет метра и не повече от осемнайсет.“
Негово преподобие Чийвър Фелч изпратил на бостънския вестник „Сентинъл“ описанието на чудовище, което той видял от шхуната „Сайънс“, когато на 26 август сутринта обикалял залива Глостър:
Виждахме го много добре с изключение на краткия период от половин час, когато остана под водата. На цвят е тъмнокафяво с бяло под гърлото. Не можахме да определим точните му размери, но главата му има обиколка около метър, плоска е и е много по-малка от тялото. Не видяхме опашката му, но от края на главата до най-отдалечената издутина имаше почти трийсет метра. Говоря с достатъчна сигурност, тъй като съм свикнал да измервам и да давам преценка за разстояния и дължини. Преброих четиринайсет издутини по гърба му; първата бе на около 3,5 метра от главата, а останалите следваха през около два метра. Големината им намаляваше към опашката. Преброихме няколко пъти изпъкналите части както с далекоглед, така и с просто око. Господин Малбоун преброи тринайсет, господин Блейк — тринайсет и четиринайсет, колкото бяха и според собственика на шхуната. Понякога то се движеше много бързо, а в други моменти лежеше почти неподвижно. Обърна се с бавен завой, за което му бе необходима значителна площ. От време на време се стрелваше с много голяма скорост под водата, сякаш за да сграбчи някаква плячка. Издутините по тялото му не бяха оптическа измама, породена от движенията, тъй като не се изменяха в зависимост от скоростта.
Съгласно това описание гърбиците по гърба на морския змей от Нова Англия са твърде малки и твърде многобройни, за да бъдат предизвикани от вълнообразни движения на гръбначния стълб. Те са неподвижни и очевидно са изградени от твърдо вещество.