УЛАВЯНЕТО НА „ЗЛОВЕЩАТА РИБА“
През 1752 година била публикувана „Естествена история на Норвегия“ от епископ Ерик Понтопидан. Това е един точен и безпристрастен научен труд, голяма част от който е посветена на морските змейове: някои от тях отговарят на видовете, описани в настоящата книга. В една от главите под линия е сложена следната озадачаваща бележка:
В година 1744 някой си Дагфинд Корсбек уловил в енорията Зунделвемс в Зундмьор чудовищна риба, която много хора видели в къщата му. Нейната глава приличала на глава на котка; тя имала четири лапи и почти цялото й тяло било покрито с черупка като на рак; мъркала като котка, а когато доближили до нея пръчка, тя понечила да я захапе. Селяните гледали на нея като на „зловеща риба“ и не искали да я държат при себе си, така че след няколко часа я хвърлили обратно в морето. Според описанието тя трябва да е била нещо като морски броненосец. С това име е познато едно американско сухоземно животно; то има почти същата форма и се различава само по дългата си опашка.
От описанието може да се предположи, че животното е било доста малко, но произходът му е загадка.
СЛЕДИ ОТ ГИГАНТСКИ ПИНГВИН
През февруари 1948 година по брега около Клиъруотър, Флорида, били открити отпечатъци от големи ходила с три пръста. Всяка следа била дълга почти 45 сантиметра и напомняла отпечатък от крак на птица, а дълбочината показвала, че съществото тежало между два и три тона. Наскоро след това се заговорило за голямо черно животно, което се мяркало по бреговете и блатата из околността. Четирима пилоти са заявили, че са видели животното, като единият от тях казал: „Може би съм полудял…, но онова проклето нещо ми приличаше на пингвин.“ Айвън Т.Сандерсън, известен зоолог и запален любител на такива явления, отишъл на мястото със снимачен екип и предприел щателно издирване. Съвсем естествено той стигнал до идеята за някаква мистификация, което го накарало да потърси помощта на неколцина инженери — негови приятели, с чиято помощ се опитал да възпроизведе следите. Накрая всички стигнали до заключението, че за такива изкуствени отпечатъци е необходимма сложна машина с тегло 2–3 тона, която трябвало да бъде достатъчно маневрена, за да премине през околните гори и блата, без да остави следи. Освен това било много трудно тя да се управлява така, че само кракът да оставя отпечатъци. Най-правдоподобното обяснение било появата на някаква гигантска птица, подобна на пингвин. През годината по брега били забелязани много от същите следи, които винаги излизали от водата и се връщали към нея; това продължило до края на октомври, когато следите изчезнали. Подобни отпечатъци се появили и на други места по света, а през 1966 година били забелязани отново по крайбрежието на Флорида. Сандерсън обърнал внимание на факта, че отпечатъците приличали твърде много на следи от стъпки на пингвин, но най-големият познат пингвин бил висок два метра, съгласно намерените вкаменени остатъци в Нова Зеландия. Следователно, животното, което оставило четиридесет и пет сантиметровите отпечатъци, трябва да е било чувствително по-голямо.
СЪЩЕСТВУВА ЛИ МОРСКАТА КРАВА НА СТЕЛЪР?
Морските бозайници се разделят на три групи: Китообразни (Cetacea), Перконоги (Pinnipeda) и Сиренови (Sirenia), в която влизат ламантините, дюгоните и морската крава на Стелър. Представителите на група Сиренови са миролюбиви тревопасни ( тоест хранят се с морска растителност. — Б.пр.) животни, чийто прародител не е точно определен; колкото до морската крава на Стелър, която се срещала в северната част на Тихия океан, смятало се, че тя била изчезнала като вид някъде към средата на XVIII век. Това голямо животно, дълго между 7,5 и 9 метра, било бавно и беззащитно и за жалост обитавало едни и същи райони с влакнестия тюлен (или „морска котка“, която няма нищо общо с едноименния представител на клас Хрущялни риби. — Б.пр.).
След като този вид тюлени бил открит, по следите му се впуснали пълчища ловци, които избивали и морските крави, така че към 1750 година животното било смятано вече за изчезнало. По-късно обаче се оказало, че морската крава се среща и на други места. Първоначално хората мислели, че тя живее само по Командорските острови, но през 30-те години на XIX век, когато се извършвала колонизацията на Беринговия остров, отново се заговорило за нея, макар че не след дълго съобщенията спрели. Едва през 1910 година се появило едно доста неясно съобщение за животно, подобно на морската крава, изхвърлено на брега около нос Чаплин в Анадирския залив, но това не се потвърдило. Въпросът заглъхнал за дълго, чак до началото на 50-те години, когато доктор С.К.Клумов от Московския институт по океанология чул странни неща от екипа на един от китоловните кораби в района на Курилските острови. Той разказал за случая в списание „Природа“, издавано от Академията на науките на СССР.