През 1951–1956 години аз работех в северозападната част на Тихия океан; изучавах китовете в Далечния изток. Посетих крайбрежните китоловни бази на Курилските острови, излизах в морето на борда на китоловните кораби, участвувах в лова и се срещнах с много опитни китоловци. Един ден бях на борда с неколцина от тях и ние заедно наблюдавахме голяма акула, която плуваше бързо около кораба с изскочила над водата перка, когато харпунджията Иван Скрипкин ми каза; „Вие сте учен, нали така? Тогава ще бъдете ли любезен да ми обясните какво представлява животното, което виждаме редовно от няколко години насам недалече от Командорските острови? То се появява винаги на едно и също място и ние го наблюдаваме всеки път по едно и също време — някъде в първата половина на юли. Мястото е близо до остров Командор, на трийсетина мили югоизточно в Тихия океан. Срещаме го един-два пъти всяка година, когато ловуваме там. Това не е кит, разбира се. Ние познаваме китовете: човек може да различи кита по външния му вид, по цвета, по гръбния плавник и по фонтана, който изхвърля. А това нещо не изхвърля фонтан и не показва главата си от водата — издига само горната част на тялото си, също като тази акула. Гърбът му е огромен, много широк, гладък и черен и по него няма перки… Дължината му е най-малко десет метра, ако не се заблуждавам — не мисля, че ме лъжат очите.“
През 1962 година китоловният кораб „Буран“ изпраща подобно съобщение за необикновени същества, забелязани от екипажа недалеч от нос Наварин през юли същата година. Една сутрин, когато корабът се намирал близо до брега, на около деветдесет метра били забелязани странни животни. Видели ги и на следващия ден; те били дълги около 7,5 метра, черни на цвят и с водоравно разположени опашки с вдигнати краища. Плували бавно, близо едно до друго, и от време на време се гмурвали във водата. Тази среща е описана от тримата руски естествоизпитатели А.А.Берзин, Е.А.Тихомиров и В.И.Троинин в списание „Природа“. Съобщението на Клумов и отчетът на „Буран“ са доказателство, че морската крава съществува все още. Тримата естествоизпитатели пишат:
Както знаем, морската крава била изтребена напълно от ловците на влакнести тюлени в района на Командорските острови. Но морската крава може да обитава и други места, където е оцеляла, тъй като там не е имало лов на животни със скъпа кожа… Следователно може да се предположи, че там морската крава се е запазила…
УЛАВЯНЕ НА МОРСКА СИРЕНА
В „Шетлънд таймс“ от 21 юли 1961 година е отпечатана статия под заглавие „Съществува ли морската сирена?“ Тя била посветена на съобщението за сирена, уловена от рибари през 1833 година. Записал го Артър Никълсън, мирови съдия от Лохенд, а лейди Никълсън го намерила в свитък стари книжа.
В присъствието на Артър Никълсън, мирови съдия на Лохенд, Уйлям Мансън, Даниъл Мансън и Джон Хендерсън, жители на Къливоу от енорията Северен Йел, заявиха под клетва: че в началото на месец юли миналата година, по време на дълбоководен риболов на разстояние 30–60 мили от сушата, около полунощ извадили някакво същество, закачено за въдичарската кука в горната част на шията, дълго около деветдесет сантиметра; обиколката му в най-широката част при раменете била приблизително 75 сантиметра. От пъпа нагоре то приличало на човек — имало гърди с големината на женски бюст. От двете страни се виждали ръце, дълги по около 23 сантиметра, с пръсти и длани, подобни на човешките, с изключение на това, че до средата на пръстите имало плавателни ципи. Броят и формата на пръстите са като у човека. Малките ръце били разположени близо до гръдния кош; на двете рамена имало по един плавник с кръгла форма, който, когато бил разперен, покривал и гръдта, и ръката. Вратът на животното бил къс; главата била с големина на човешка глава, но не така закръглена, а някак заострена на върха. Животното имало надочни арки, но без вежди, а клепачите покривали две сини очи, които приличали повече на човешки, отколкото на рибешки очи. То нямало нос, а два дихателни отвора. Устата била толкова голяма, че можела да побере човешки юмрук. Устните били по-плътни от човешките устни и бели. Не се виждала брадичка, но на очевидците се сторило, че долната челюст била издадена малко по-напред от горната. Ушни миди нямало. Коремът на животното бил покрит с белоснежна кожа, светлосива на гърба, така както е при рибите. Близо до опашката обиколката на тялото била само 10 сантиметра. Опашката била плоска, широка около 15 сантиметра, и имала два дяла, разположени под прави ъгли спрямо плоскостта на лицето; тя приличала на опашка на калкан. Животното било закръглено около раменните кости, между които имало разстояние. Тялото изтънявало рязко надолу от пъпа, разположен на около 22 сантиметра под гърдите. Между ноздрите се виждало нещо като хрущял с дължина почти 22 сантиметра, което наподобявало твърдочетинесто снопче. От двете страни на главата се виждал по един такъв израстък; животното ги движело напред-назад и можело да ги събира на черепа. Когато му приказвали, то реагирало и движело тези израстъци, което накарало хората да помислят, че така то слуша. Те не могли да видят нито зъбите му, нито половите му органи. Не се забелязвала никаква козина по тялото; то било меко и хлъзгаво.