Сред рибарите има старо поверие, че убийството на сирена носи нещастие и затова я пуснали, след като постояла известно време в лодката. Всичко гореказано е вярно, за което се заклевам в бога.
Собственикът на лодката разказал за случая на някой си господин Едмъндстън, който изпратил съобщение в отдела по естествена история в Единбургския университет. Той заявил:
Никой от шестимата мъже не се съмнявал, че виждал сирена… Тук няма място за обичайния скептицизъм, според който тюлени и други морски животни, появили се при определени обстоятелства, възбуждат въображението и стават причина за зрителни измами. Напълно невъзможно е шестимата шетлъндски рибари да направят такава грешка.
Днес се знае, че сирените наистина са членове на странното семейство на Сиреновите, в което влизат ламантините, дюгоните и морската крава на Стелър.
Дюгонът има опашка на два дяла, относително малка окосменост на тялото и две предни перки. Това животно било виждано да кърми своите малки, изправено наполовина над водата, което е напълно достатъчно, за да се появят приказките за сирени. Но членовете на семейство Сиренови не се срещат във водите около Шотландия, а в същото време не може да се приеме, че ужасно грозният дюгон има нещо общо със сирената, описана така подробно от рибарите. Техният разказ не прави впечатление на измислица. Тим Динсдейл изказа привлекателното предположение, че в случая става дума за някаква масова халюцинация. Подобна идея е по-правдоподобна, отколкото съществуването на полудевойка-полуриба — едно същество, което е немислимо дори за мен!
ЕДНО ПОЯСНЕНИЕ ЗА „НЕСИ“
Дотук разговорът бе само за морски животни, макар че от доста години насам в различни краища на света се споменава и за пресноводни чудовища. Те наистина заслужават отделна книга, но тук само накратко ще споменем за прочутото чудовище от Лох Нес.
Още преди 560 години има сведения за някакво чудовище с дълга шия и огромно тяло, което обитава езерото Лох Нес, което изглежда твърде удобно жилище за такива същества. Езерото е дълго около 28 мили, а на места дълбоко до 210 метра и съдържа почти 64 милиарда кубически метра вода. Този огромен воден обем задържа достатъчно топлина през лятото, така че през цялата година температурата и в най-дълбоките му места не спада под 5,5 градуса Целзий. При предположение, че въпросните същества са месоядни, налице са чудесните условия, които предлага езерото, богато на пъстърва сьомга и огромни стада змиорки.
Откога чудовищата са в Лох Нес? Съвсем сигурно изглежда предположението, че те са дошли тук отдавна и са останали изолирани. До морето може да се стигне само през Каледонския канал и реката Нес, а те са твърде малки и претоварени с плавателни съдове, за да позволят преминаването на огромни животни. А освен това всяко същество, тръгнало нагоре по река Нес, ще спре пред бента в Телфърд. Има предположения, че езерото е свързано с морето чрез подводни канали, по които чудовищата преминават периодично, но това е почти невъзможно. Повърхността на Лох Нес се намира на 15,6 метра над морското равнище, така че независимо от размера на предполагаемите водни тунели, ако те съществуваха, водата в езерото щеше да се изравни с равнището на морската вода. А ако тунелите са малки и не могат да уравновесят притока на потоците и реките, напорът на течението през тях би бил толкова голям, че огромните морски животни не ще могат да преодолеят съпротивлението. Геоложката структура на местността предлага друго решение. Тази част на Шотландия се издига много бавно вече от 10000 години, когато започнала да се топи дебелата покривка на ледниковата епоха. Процесът продължил, докато някога потъналата низина Глан Мор се надигнала и образувала езерото Лох Нес, което тогава било само един тесен морски залив. Навярно по това време неговите води били предпочитани от морските обитатели, които намирали там изобилна храна и защита от гигантските морски хищници. Различни морски животни, посетили Нес, между които и чудовищата, вероятно не го напуснали веднага и останали там дотогава, докато издигащите се земни пластове прекъснали връзката с морето.