Доказателственият материал в случая Лох Нес се различава чувствително от фактите за съществуването на морските змейове, тъй като той е резултат от целенасочени изследвания, а не от съвсем случайни, откъснати една от друга срещи. Групи ентусиасти провеждат непрекъснати наблюдения в езерото; могат да се споменат и няколкото специално организирани експедиции. Навярно най-важни са проучванията, започнали след 1967 година, когато Чикагската образователна корпорация отпусна двайсет хиляди долара за изследвания в Лох Нес, благодарение преди всичко на интереса и постоянството на професор Рой Макал от Университета в Чикаго. Това бе наистина повратната точка в „случая Лох Нес“, тъй като той придоби научна тежест, а сдържаните дотогава гласове на учените се чуха открито, без страх от осмиване. Резултатите от най-новите изследвания бяха събрани в книгата „Чудовищата от Лох Нес“, която професор Макал публикува през 1976 година.
Макал изучава много критично филмовите материали и снимките на чудовището от Лох Нес. Някои от тях той направо отхвърля, а други приема за действителни изображения на огромни непознати същества. Може би най-важен от тези документи е филмът на Тим Динсдейл, направен през 1960 година, на който се вижда чудовището на път през езерото. През 1965 година този филм бе проучен от Британския център за въздушно разузнаване, който има славата на един от най-добрите тълкуватели на снимков материал в света. Според заключението филмът е достоверен; на него се вижда огромен одушевен предмет, движещ се по повърхността на Лох Нес със скорост от 11 мили в час.
Групата на Макал успяла да направи и записи на много странни шумове в дълбините на Лох Нес. По спуснатите хидрофони се чували повтарящи се звуци, нещо като щракане, които се появявали с различна последователност и сякаш идвали от множество източници. Често пъти те били придружени от свистене, каквото се разнася, когато във водата плуват големи животни. Някои морски обитатели притежават хидролокаторни системи, с чиято помощ се свързват помежду си, търсят храната си и се ориентират в мътната вода. (Водата на Лох Нес е непроницаема на няколко метра под повърхността поради огромните количества торф). Но шумовете, записани в Лох Нес, се оказали съвсем различни от звуците, които издават познатите животни.
Друг важен момент в „случая Лох Нес“ е доказателственият материал, събран посредством звукови записи от брега и от лодки, движещи се в езерото. Той дава възможности за многократно прослушване и разкрива, че в дълбините на Лох Нес се движат няколко големи обекта. Те се появяват както поединично, така и на малки групи; дължината им по всяка вероятност е по около шест метра. Засечени са скорости до 17 мили в час.
Разказите на очевидци ни дават точна представа за вида на животните. Главата е много малка и е свързана с огромното тяло посредством дълга шия. Някои очевидци споменават за плавници — както предни, така и задни, — които понякога се виждат над водата, а в други случаи са загатнати от вълните около раменете и задната част на животното. В някои съобщения, между които и разказите на очевидци от брега на езерото, се говори за голяма тъпа опашка. Обикновено става дума за сива или кафеникава окраска, а кожата, изглежда, е грубовата. Само в няколко съобщения се споменава за козина, макар че козината може да се състои от месни нишки, както е при влакнестата жаба. В отделни разкази на очевидци се говори и за чифт малки рога на главата. Въпросът за същността на чудовището е заплетен. Повечето специалисти отхвърлят възможността то да е риба или безгръбначно животно. Може да бъде както земноводно или влечуго, подобно на плезиозаврите, така и бозайник, по всяка вероятност — свързан с дълговратия морски змей, който, изглежда, е перконого. Споровете няма да затихнат, макар лично аз да смятам, че много по-важно е провеждането на задълбочени изследвания с нарастващата подкрепа на учените. Защото ако се докаже, че чудовището от Лох Нес може да живее затворено в едно езеро посред гъсто населена страна, тогава съществуването на подобни животни в огромните морски пространства ще изглежда много по-правдоподобно.