Морският змей бил наблюдаван във водите около Нова Англия, предимно недалеч от бреговете на Масачузетс, в продължение на няколко години след първоначалното му появяване в Глостърския залив. В 1820 година Андрю Рейнълдс и трима негови приятели го забелязват от Филипс Бийч, Суомпскот, Масачузетс, и успяват да се приближат с гребна лодка до него на разстояние от 27 метра.
Главата му беше дълга около шейсет сантиметра, имаше форма на яйце и стоеше над водата, когато той се движеше. По гърба му имаше няколко издутини, най-високата точка на които бе на около двайсет сантиметра от нивото на водата. Беше напълно черен.
Един от разказите за морски змей с множество гърбици датира от юли 1823 година и е особено интересен с една забележка за отвесните вълнообразни движения на животното: „То криволичеше със скорост от пет мили в час в източна посока, като извиваше вълнообразно тялото си подобно на гъсеница.“ Вълнообразните движения във вертикална плоскост, които се срещат и при някои безгръбначни животни, са характерен белег на бозайниците. Всички влечуги, риби и земноводни извиват телата си в хоризонтална плоскост.
Макар че морските змейове с множество гърбици се появяват редовно около американския бряг, известни са разкази за чудовища и от другата страна на Атлантика — във водите и фиордите на Норвегия. Тези животни били наблюдавани още през XVIII век, но сведенията са неточни и в много случаи — примесени със суеверия, въпреки че Ханс Егеде и пастор Бинг са ни оставили интересна скица на чудовище, което те видели недалеч от Гренландия през 1734 година. И все пак от началото на XIX век са останали десет недвусмислени разказа, събрани старателно от сър Артър де Капеле Брук, който трупал всички възможни сведения за морски змейове по време на своето пътуване през Норвегия. Той разказва за много подробности в своята чудесна книга „Пътуване през Норвегия, Швеция и Финландия през лятото на 1820 година“, публикувана в 1823 година.
Един от първите очевидци, с които се срещнал сър Артър, бил капитан Шилдеруп. Той разказал за животно, появило се недалеч от остров Отерзун, Хордаланд, през 1819 година. Тази година лятото било необикновено горещо и задушно и животното се появявало всеки ден на повърхността на водата, където очевидно се припичало на слънце. Цялото население на Отерзун, около трийсет души, се събирало да гледа необикновеното същество, което според Шилдеруп било дълго повече от трийсет метра, а над водата се виждали няколко извивки от голямото му тяло. През август, когато то се появило във Вегафьорд, Нордланд, рибарят Йон Грегор описал как голямото му сиво тяло се показвало на няколко места над водата. На два пъти била видяна двойка такива същества — най-напред от епископа на Нордланд и Финмарк, забелязал няколко години по-рано двете животни да плуват около Трондхейм, Трьонделаг. Според него те били дълги по около трийсет метра, а цветът им бил тъмносив. Подобна двойка била забелязана през 1820 година от капитана на малък риболовен кораб недалече от Хундхолм, Трьонделаг. И той, също като останалите очевидци, ги описал като сивокожи същества, които показвали над водата няколко големи извивки от змиевидните си тела.
От горните описания се вижда, че този морски змей се различава твърде много от животното, забелязано около Северна Америка. Той е много по-голям: дължината му често надхвърля трийсетте метра; окраската му е сива, а не тъмнокафява, както на американския му събрат, и от тялото му се виждат няколко големи извивки над водата. Тези извивки са предизвикани от вълнообразното движение на гъвкавия гръбначен стълб и се различават значително от неподвижните гърбици по тялото на морския змей от Нова Англия. Сър Артър обобщава:
Дребните факти говорят за следното: прекосявайки площ от цели 700 мили покрай брега, до най-северната му част, аз чух от много хора разкази за животното, наречено от тях морски змей. Това само по себе си предполага известно доверие, а когато и някои подробности, засягащи общия вид на животното, неговите размери, атмосферните условия по време на срещите и други подобни се потвърждават и съвпадат, всеки разумен човек ще повярва в главния факт. Между другото, много от хората, предоставили сведенията, са високо образовани личности и заемат важни места в обществената йерархия, така че мненията на лица като господин Стеен от Карсльо, губернатор на Финмарк, като Деинболт от Вадсьо, старши свещеник на областта, и като епископа на Нордланд и Финмарк, който даже е очевидец, не могат да бъдат пренебрегнати. Липсва и най-малката вероятност, а дори и възможност за объркване с друго морско животно, познато по норвежкото крайбрежие.