Макар че срещите с морски змейове в скандинавски води продължават, сведенията стават неясни и откъслечни. По-чести и подробни са вестите от североамериканското крайбрежие. На 23 март 1830 година шхуната „Ийгъл“ среща странно животно на около миля от залива Саймън в Южна Каролина. Към 11 часа сутринта капитан Деланд зърва на около 270 метра от кораба огромно животно и се приближава на 22 метра от него.
Капитанът стрелял с мускет в животното, което, обезпокоено, веднага се гмурнало под кораба, нанасяйки удари с опашката си. Капитанът и целият екипаж го видели добре: било дълго около 21 метра, тъмно на цвят и имало ред от гърбици по горната част на тялото. Недалече мъжете забелязали друг, по-малък екземпляр, към който се приближило по-голямото животно, очевидно незасегнато от изстрела. В немския научен вестник „Нотицен аус дем Гебите дер Натур унд Хайлкунде“ било публикувано описание на случката, което показва, че известността и доверието към американските морски змейове се били увеличили.
През март 1835 година бригантината „Манджиън“ дошла в пристанището Глостър и екипажът разказал за морско чудовище, забелязано на около 16 километра от фара на Рейс Пойнт. Капитан Шибълс заявил, че главата на животното, голяма колкото бъчва, се намирала на около 2,5 метра над водата, а на врата му имало нещо като грива. Очите му били огромни. Може да се каже, че гривата и изпъкналите очи разграничават това същество от типичния морски змей от Нова Англия, за който оставил сведение и геологът Дж.У.Досън.
През 1846 година Досън пътувал из САЩ заедно с известния геолог сър Чарлз Лайъл и описал случая с появяването на морски змей около бреговете на Арисейг, Нова Шотландия, през октомври 1844 година. Очевидецът бил господин Бари, механик, чийто разказ е поместен в книгата на сър Чарлз „Второ посещение на Северноамериканските съединени щати“, публикувана през 1850 година. Бари казал на господин Досън, че бил на 36 метра от животното, при което преценил, че дължината му е около 18 метра, а дебелината на тялото — около метър. По гърба му се виждали гърбици, които изглеждали много малки и твърде близо една до друга, за да бъдат възприети като извивки на тялото. Животното се придвижвало с дълги вълнообразни премествания, в които се включвали повечето от по-малките гърбици. Като следствие от тези движения, главата и тялото му ту изчезвали от погледа, ту се появявали едновременно над водата… Главата била закръглена и тъпа отпред и не се подавала повече от трийсет сантиметра над повърхността.
Ето още един свидетел, според който гърбиците на северноамериканския морски змей са твърде малки и многобройни, за да бъдат предизвикани от извивания на гръбнака, а тялото прави размерни вълнообразни движения във вертикална плоскост.
През лятото на 1846 година животното с гривата и изпъкналите очи се появило отново при драматични обстоятелства. За този случай свидетелствували Джеймз Уйлсън и Джеймз Боунър, които по това време се намирали на борда на шхуна в залива Сейнт Маргърет, Нова Шотландия. Те разказали за случката на негово преподобие Джон Амброуз, който прочел съобщение в Института по естествена история в Нова Шотландия:
Те забелязали, че обектът е огромна змия, чиято глава била с размери на буре, тялото съответствувало пропорционално на тези размери, а по шията се спускало нещо подобно на грива. Главата била леко наклонена напред. Към шхуната се приближил рибар от заливчето Мил, който гребял с последни сили: едва пристъпил на борда, той изгубил съзнание от преживения ужас.
Според Уйлсън животното било дълго между двайсет и един и трийсет метра.
От същата година е и сведението на капитан Крисмъс, който срещнал морски змей между Исландия и Ферьорските острови. Капитанът разказал за случая на Стивън Кейв, член на парламента от Шорхъм, а той го споделил с Филип Гос, видния естественик, който се интересувал живо от подобни случки.
При силен вятър Крисмъс бил застанал в дрейф с командуваната от него фрегата, когато огромно стадо морски свини се втурнало покрай кораба и ето че съзрял някакво същество, чийто врат се извивал като шия на лебед, бил дебел колкото талията на човек и завършвал с глава на кон; то се появило с лениво изящество от дълбочините, но още в мига, щом зърнало кораба, изчезнало отново с главата напред, подобно на гмуркаща се патица. Капитан Крисмъс го видял само за няколко секунди: дължината на появилата се над водата част била около 5,5 метра. Капитанът е твърде интелигентен човек и не би позволил господството на своето въображение.