Оуън има право, като мисли, че описанието подхожда повече на бозайник, отколкото на змия, но капитанът описва съвсем честно онова, което видял, свързвайки го със змиите, тъй като навярно те били единствените животни с дълго тяло и малка глава, с които той можел да сравни видяното. Морският змей от рисунката на капитан М’Куий е по всяка вероятност от онзи вид, който се отличава с дългия си врат. От рисунката личи ясно, че „гривата“ по гърба на животното е по-скоро козина, отколкото дълги кичури по врата, които са характерни за друга разновидност на морския змей.
Моментът е подходящ за преценка на положението. С течение на времето разказите на очевидци стават все по-чести, а привържениците и скептиците стигат до все по-пълна непримиримост. И до крайности. Привържениците са твърдо убедени в съществуването на един единствен вид морски змейове — някакво оцеляло гигантско влечуго от Мезозойската ера. Плезиозаврите са най-предпочитания кандидат. Отчасти това становище е отзвук на откритите по това време вкаменени останки от огромни влечуги, обитавали мезозойското море, някои от които изглеждали много сходно с морски змейове. Но, както правилно отбелязват скептиците, по-голямата част от посочените характерни белези са типични за бозайниците, поради което разказите за онези срещи, които не са плод на измислици и зрителни измами, представляват погрешни и преувеличени описания на вече познати морски бозайници. Непредубеденият човек, който чете съобщенията за срещи с морски змейове, ще забележи, че става дума за няколко различни вида и по всяка вероятност ще стигне до заключението, че повечето от тези видове са непознати на науката гигантски бозайници. Такова заключение е компромисно и предоставя изход и за двете страни, но до него се стигнало много по-късно, така че противниковите крила не успели да сключат примирие.
А сега да се върнем към съобщенията за срещите. През 1856 година екипажът на „Принсес“ забелязал морски змей недалеч от крайбрежието на Южна Африка. Ето какво записал капитан Тремиърн в корабния дневник:
Вторник, 8 юли 1856 година. Точно на 34 градуса 56 минути южна ширина и 18 градуса 14 минути източна дължина. В един часа следобед видях много голяма риба; в главата приличаше на морж и имаше дванайсет перки, подобни на перките на гриндата (голямо китообразно с черна окраска от семейството на делфините. — Б. пр.), само че обърнати обратно. Гърбът й беше дълъг от 6 до 9 метра; опашката беше също много дълга. Възможно е това чудовище да е било взето за големия морски змей. Стреляхме и го ударихме близо до главата.
Това е едно наистина странно съобщение, но за подобни същества споменават и естественици от по-старо време. Аристотел пише за непознати морски същества с много перки. Естествоизпитателят от III век Елиан споменава в своята книга „За природата на животните“ за „голяма морска стоножка“. В своята „Пълна история на рибите“ от XVI век Гийом Рондле говори за „китообразна стоножка“ с много крака, подобни на „гребла, с които тя се придвижва“. Засега не може да се каже много за този вид морски змейове, но по-нататък следват по-подробни описания.
През 1860 година У.Х. Маршъл написва книга, озаглавена „Четири години в Бирма“, в която разказва за чудовище, срещнато в Индийския океан.
„Немисис“ продължава пътя си към нашата цел, а вниманието ни е насочено към огромен алигатор, който плува покрай нас срещу прилива (твърде силен по тези места) с наистина учудваща скорост. Не съм виждал никога такова животно. То премина много близо до нас, като главата и почти половината му тяло бяха извън водата. Склонен съм да вярвам, че животното беше не по-късо от четиринайсет метра… и съм убеден, че то се движеше с поне трийсет мили в час.
Човек може да предположи, че това е бил обикновен представител на семейството на крокодилите и че очевидецът е преувеличил размерите му. Съществуват обаче няколко достоверни описания на това същество, в които се споменава същата дължина, а тя е повече от два пъти по-голяма от дължината на най-едрия морски крокодил.
Следващото описание се отнася за един по-известен вид морски змейове, който има грива и големи очи. На 6 май 1863 година пощенският параход „Атиниън“ правел преход между Тенериф и Батърст. Към 7 часа сутринта старши-кърмчията Джон Чапъл видял нещо да плува към кораба. Един от офицерите описал случката в писмо до свой приятел; част от писмото се появила в „Зоолъджист“ и „Илъстрейтид Лъндън Нюз“
То привлякло вниманието на негово преподобие Смит и на един друг пътник, които били по това време на палубата. Когато наближили, оказало се, че това е огромна змия, дълга около 30 метра, с тъмнокафяв цвят; главата и опашката й били извън водата, а тялото — леко потопено. По главата на животното имало нещо като грива или морски водорасли.