През 1872 година се появило съобщение за някакво същество, подобно на гигантска змиорка, което било забелязано от капитан III ранг Дайър от борда на военния кораб „Торч“. Това станало на 26 юли недалеч от Гана: „Една огромна, тъмнокафява змиеподобна риба със светъл корем издигна главата си шест-девет метра във въздуха и се отпусна със силен плясък във водата“. Изглежда сигурно, че това същество е било риба, тъй като окраската и изправеният стоеж над водата са типични за някои видове змиорки.
Всичко, описано дотук, наподобява необикновен паноптикум от странни животни. Оказва се все пак, че е възможно да се подредят различните видове морски змейове по отличителните им белези:
1. С множество малки гърбици
2. С няколко големи извивки на тялото над водата
3. С грива и големи изпъкнали очи
4. С дълъг врат и малка глава
5. С много плавници
6. Подобен на огромен крокодил
7. Подобен на гигантска змиорка
Така изглеждат основните видове големи непознати морски същества. Известни са още два вида, които ще бъдат разгледани подробно по-нататък:
8. Подобен на гигантска костенурка
9. Подобен на гигантска жълта попова лъжичка
За двата последни вида има съвсем малко достоверни факти. Повечето разкази, заслужаващи доверие, спадат към тези девет категории, така че списъкът с посочените характерни белези ще помогне на читателя да различи отделните видове, за които се разказва на следващите страници.
ТРЕТА ГЛАВА
ДЕВЕТНАЙСТИ ВЕК — II ЧАСТ
Той бе дълъг най-малко деветстотин метра; една трета от туловището му се показваше над водата при всеки удар на огромната, ветрилообразна опашка, с чиято помощ той се движеше напред, издигайки я високо над вълните, при което гърбът му се извиваше като тялото на сухоземна змия или гъсеница. По форма и пропорции той приличаше твърде много на кобра, дори се виждаше същата възлеста, разширена издутина на врата, непосредствено зад главата. Вратът бе най-дебелата част от тялото на змея. Главата му приличаше на глава на бик, очите бяха големи и светещи, а ушите бяха заоблени: главата му бе заобиколена от роговидна грива, която той за собствено удоволствие караше да щръква и да се сляга. Плуваше много бързо и разсичаше пенестата вода така, както големите вълни се разбиват в назъбени скали. Слънцето го осветяваше ярко и със силен далекоглед аз видях застъпващите се люспи, които се отваряха и затваряха при всяка извивка на змиеподобния гръб, изшарен с цветовете на дъгата.
Без съмнение читателят ще разпознае очевидната измислица. Неин автор е господин Дж. Кобин от Дърбън, който твърди, че видял животното от борда на „Силвъри Уейв“ недалеч от Южна Африка през декември 1871 година. Разказите за морски змейове гъмжат от подобни измислици, допринесли да се гледа на тях с лошо око. Тези измислици си приличат твърде много и се разпознават лесно сред достоверните съобщения. Животните имат винаги невъзможно големи размери, разказът е претрупан от излишни подробности, а тонът е прекалено драматичен. Повечето описания са неправдоподобни, тъй като целта е била да се спечелят пари и известност, а за това са нужни сензации. Възможно е измислиците да са публикувани с цел да осмеят даден човек, а в определени случаи — дори да докажат несъстоятелността на самия въпрос за морските змейове; но независимо от целта, те рядко остават неизобличени дълго време. Познати са около петдесет подобни мистификации.
Те се посрещат с голямо задоволство от скептиците, но следващият разказ не може да се отхвърли с лека ръка. Очевидно случаят е описан с нужната обективност и чувство за мярка от техни преподобия Джон Макрей и Дейвид Тупъни, които изпратили съобщението на списанието „Ленд енд Уотър“.
На 20 август 1872 година ние тръгнахме от Гленелг с малкия катер „Леда“ на разходка до Лох Хоурн. Освен нас двамата в групата ни имаше две дами, Ф. и К., един господин на име Г.Б. и едно момче от планините. (По-късно се разбрало, че Ф., К. и Г.Б. били дъщерите и внукът на негово преподобие Джон Макрей). Пътят ни слизаше надолу по тесния проток Слийт, който отделя остров Скай от сушата; средната широчина на канала по тези места е две мили. Времето беше тихо и слънчево, нямаше никакъв вятър и морето бе съвсем спокойно. Ние се движехме на гребла, когато забелязахме някаква тъмна купчина на около сто и осемдесет метра от нас в северна посока. Докато се взирахме с далекогледите (на борда имаше три далекогледа), на известно разстояние вляво от първата купчина се появи друга, подобна на нея; след нея се появи още една, а после и четвърта. Не се усъмнихме дори за миг, че това бе живо същество. То пресече бавно нашия килватер и изчезна. След известно време се появи отново първата купчина, която очевидно бе главата, последвана от останалите черни гърбици в същия ред, както първия път. От време на време се появяваха три, четири, пет или шест гърбици и потъваха отново. Винаги главата се появяваше най-напред, следвана от гърбиците в споменатия ред, и винаги най-напред се издигаше гърбицата, която бе най-близо до главата, а след нея се подаваха и останалите. Когато обаче тялото се скриваше, всички гърбици потъваха изведнъж и само главата се виждаше понякога.