Джек Лондон
Морският вълк
Глава I
Просто не зная откъде да започна, макар че понякога на шега хвърлям цялата вина върху Чарли Фъръсет. Той притежаваше малка вила в Мил Вели1, в самото подножие на планината Тамалпаис, но прекарваше в нея само зимните месеци, когато нямаше друга работа и искаше да почете Ницше или Шопенхауер, за да отмори ума си. Лятно време пък предпочиташе да се поти в задухата и праха на града и да работи непрекъснато. Ако не бях свикнал да го посещавам всяка събота след обед и да оставам до понеделник сутринта, аз нямаше да пътувам през залива Сан Франциско в това паметно януарско утро.
Не мога да кажа, че плавах с несигурен кораб, защото „Мартинец“ беше нов пътнически параход, който правеше своя четвърти или пети рейс между Саусалито и Сан Франциско. Гъстата мъгла, която покриваше залива, криеше в себе си опасност, но като сухоземен жител, аз не се досещах за нея. И наистина, спомням си как спокойно и весело се настаних на горната палуба, на носа на парахода, точно под кабината на кормчията, и как пленителната тайна на мъглата завладя моето въображение. Подухваше свеж бриз и за известно време стоях сам сред влажния сумрак, впрочем не съвсем сам, тъй като смътно усещах присъствието на кормчията и на още някой друг. вероятно капитана, в остъклената кабина, която се издигаше над главата ми.
Спомням си, че мислех колко удобно нещо е разделението на труда, което ме бе избавило от необходимостта да изучавам мъглите, ветровете, приливите, отливите, изобщо мореплаването, та сега да мога да посетя приятеля си, който живееше от другата страна на залива. Добре е, че съществуват специалисти, разсъждавах аз. Специалните познания на кормчията и капитана служат на хиляди хора, които са запознати с морето и мореплаването не по-добре от мене. От друга страна, вместо да хабя сили за изучаването на множество различни предмети, аз мога да ги съсредоточа върху няколко по-специални въпроса като например — мястото на Едгар По в американската литература, по който въпрос, казано между другото, в последния брой на „Атлантик“ се появи една моя статия. Когато се качих на парахода и минах през салона, с голямо удоволствие забелязах един пълен джентълмен, който четеше същия брой на „Атлантик“, отворен тъкмо на моята статия. И ето, същото това разделение на труда — специалните знания на кормчията и капитана — позволяваше на този пълен джентълмен да чете моите специални познания за По, докато го превозваха сигурно с парахода от Саусалито до Сан Франциско.
В това време един мъж със зачервено лице блъсна силно вратата на салона след себе си и като пристъпи тежко по палубата, прекъсна размишленията ми; но аз все пак успях да си съставя мислено плана на моята нова статия, която реших да назова „Необходимостта от свободата: слова в защита на художника“. Червеноликият пътник хвърли поглед към кабината на кормчията, огледа обкръжаващата ни мъгла, закуцука нагоре-надолу по палубата (той очевидно имаше протези на двата си крака) и се спря неподвижен край мене с широко разкрачени крака. Лицето му изразяваше пълно блаженство. Не се бях излъгал като предположих, че той е прекарал целия си живот по море.
— От такова мръсно време човек побелява преждевременно! — избърбори той, като кимна към кабината на кормчията.
— Не мисля, че това им коства някакви особени усилия — отвърнах аз. — Изглежда просто като две и две четири. Компасът им определя посоката, разстоянието и скоростта им са също известни. Според мене това не е нищо повече от едно просто математическо изчисление.
— Усилия! — разфуча се той. — Просто като две и две четири! Математическо изчисление!
Той се изпъна, отметна тялото си назад и втренчи поглед в мене.
— Ами какво ще кажеш за отлива, който се втурва навън през Златните врата? — попита или по-скоро изрева той. — Каква е скоростта на водното течение? Накъде се оттегля, а? Сега послушайте. Чувате ли тревожния сигнал на камбаната2! А ние вървим право срещу нея! Виждате ли, променят курса!
Откъм мъглата долетя тъжен камбанен звън и аз можах да видя как кормчията завъртя бързо руля. Камбаната, която сякаш се намираше право пред нас, сега зазвънтя някъде отстрани. Свирката на нашия параход пищеше до пресипналост, а от време на време писъкът и на други сирени пронизваше мъглата.
— Това е някакъв пътнически параход — забеляза червеноликйят, като сочеше надясно, откъдето долиташе свиренето. — А там! Чувате ли? Свирят с обикновен рог! Навярно някаква плоскодънна гемия. Внимавайте там, господин капитанчо! А, така си и мислех! Ей сега някой ще иде по дяволите!
2
Специална шамандура с камбана, която се поставя на опасните места. От люлеенето на вълните тя звъни. — Б. пр.