Той ме изгледа с любопитство. В очите му блесна подигравка.
— А аз имам съвсем друго предложение, за ваше добро. Моят щурман ни остави и сега на кораба ще има редица повишения. Един от матросите ще заеме мястото на щурмана, юнгата ще стане матрос, а вие ще бъдете назначен за юнга и ще подпишете наемните условия за този рейс — двадесет долара на месец и храна. Е, какво ще кажете? И помнете, това е за ваше собствено добро! Ще станете човек. След време ще се научите да стоите на собствените си крака и може би — да походвате с тях.
Аз обаче не обърнах внимание на думите му. Платната на кораба, който бях забелязал на югозапад, растяха все повече и се виждаха по-ясно. Изглежда, че те принадлежаха на някоя шхуна от типа на „Призрак“, въпреки че корпусът и, доколкото виждах, беше по-малък. Красива гледка представляваше този кораб, подскачайки и летейки към нас по вълните. Той по всяка вероятност щеше да мине съвсем близо до нас. Вятърът непрестанно се усилваше, слънцето блесна сърдито няколко пъти и се скри. Морето доби мрачен оловносив оттенък, вълните нараснаха и започнаха да подхвърлят към небето бяла клокочеща пяна. Нашият кораб летеше все по-бързо и се навеждаше все повече встрани. Веднъж поривът на вятъра така наклони кораба, че бордът се зарови под вълните и от тази страна на палубата нахлу вода; това накара ловците, застанали до люка, да отдръпнат бързо краката си.
— Тоя кораб скоро ще мине край нас — забелязах аз след известно мълчание. — Тъй като пътува в противоположна посока, вероятно е да отива за Сан Франциско.
— Твърде е възможно — съгласи се Вълка Ларсен и като се извърна от мене, извика: — Куки! Ей, Куки!
Готвачът изскочи веднага от кухнята.
— Къде е момчето? Кажи му, че го викам!
— Слушам, сър! — Томъс Мъгридж стремглаво се втурна назад и потъна в стълбището при руля. Само след миг той се показа отново на палубата, подире му се влачеше един нисък и набит момък, осемнадесет или деветнадесетгодишен, със зла, лукава физиономия.
— Ето го, сър! — каза готвачът.
Но без да го удостои с повече внимание, Вълка Ларсен се обърна направо към юнгата:
— Как се казваш, момчето ми?
— Джордж Лийч, сър — отвърна мрачно момчето. Неговото държане явно говореше, че то бе разбрало защо го викат.
— Не е ирландско име — отсече капитанът. — О’Тул или Мак Карти би отивало къде по-добре на твоята ирландска мутра. Освен ако майка ти е имала вземане-даване с някой ирландец.
Видях как при тая обида момчето сви юмруци и вратът му почервеня.
— Но да оставим това — продължи Вълка Ларсен. — Ти можеш да имаш основателни причини да забравиш името си, на мене това ми е все едно, стига да си гледаш работата. Навярно си от Телеграф Хил10. Това е написано върху цялата ти мутра заедно с вашия инат и двойно по-мръсния ви характер. Познавам вашия джинс. Но докато си на моя кораб, добре е да забравиш всичко това. Разбра ли? Е, кой те нареди да постъпиш при мене?
— Маккреди и Суансън…
— Сър! — изгърмя Вълка Ларсен.
— Маккреди и Суансън, сър — поправи се момчето и в очите му блесна злобно пламъче.
— И кой получи аванса?
— Те, сър.
— Така си и мислех! И ти сигурно на драго сърце си им отстъпил. Бързал си да изчезнеш, защото вероятно си дочул, че известни господа те търсят.
Момчето в миг се преобрази в някакъв дивак. Цялото му тяло се сви, готово сякаш за скок, лицето му стана свирепо като на звяр и то изрева:
— Това е…
— Какво? — попита Вълка Ларсен с необикновена нежност в гласа, сякаш умираше от любопитство да чуе недоизречената дума.
Момчето се поколеба, сетне укроти гнева си.
— Нищо, сър. Вземам си думите назад.
— С което ми доказваш, че съм прав! — усмихна се доволно капитанът. — На колко си години?
— Току-що навърших шестнадесет, сър.
— ЛъЖеш! Ти си на повече от осемнадесет! И без това изглеждаш много голям за тая възраст. Имаш мускули като на жребец. Прибери си нещата и върви в кубрика на бака. Ще бъдеш гребец. Повишен си, разбра ли?
Без да дочака съгласието на момчето, капитанът се обърна към матроса, който току-що бе свършил неприятната си работа около зашиването на трупа в брезента.
— Йохансен, разбираш ли нещо от мореплаване?
— Не, сър.
— Е, все едно. Сега ще бъдеш щурман! Прибери си нещата и заеми мястото на щурмана.
— Слушам, сър! — отвърна весело Йохансен и хукна надолу.
Юнгата все още стоеше неподвижен на мястото си.
— А ти какво чакаш? — попита го Вълка Ларсен.
— Аз не съм нает за гребец, сър. Постъпих като юнга. Не искам да греба.