Това бе наистина приятна вечер и ние едногласно решихме, че това са първите ни часове на светско развлечение, откакто бяхме попаднали на Острова на усилията. На душите ни беше леко. Не само се бяхме примирили с мисълта за суровата зима, но се бяхме и подготвили за нея. Тюлените можеха сега всеки ден да се отправят в своето тайнствено пътешествие на юг — това вече не ни безпокоеше. Да, и бурите вече не ни плашеха. Не се съмнявахме, че ще ни бъде сухо, топло и приятно, а освен това разполагахме и с най-разкошните меки матраци, приготвени от мъх. Това бе изобретение на Мод и тя сама бе тичала да събира мъх. Тая нощ за пръв път щях да легна върху такъв матрак и предчувствувах, че ще спя още по-сладко, знаейки, че той е направен от нейните ръце.
Като си тръгваше към своята хижа, Мод се обърна към мене и с присъщата си загадъчност каза:
— Нещо ще се случи, нещо става! Просто предчувствувам. Нещо се приближава към нас. Иде към нас в тая минута. Не зная какво, но нещо иде!
— Хубаво или лошо? — попитах аз. Тя поклати глава.
— Не знам, но то е някъде наблизо.
И тя посочи навън към морето, откъдето идеше вятърът.
— Там бушува буря — разсмях се аз. — Предпочитам да съм тук и никак не завиждам на този, който би се опитал да слезе на брега в такава нощ. Да не би да се боите? — попитах, като станах да й отворя вратата.
Вместо отговор тя смело ме погледна в очите.
— И добре ли се чувствувате? Съвсем добре?
— Никога не съм се чувствувала по-добре — отвърна Мод.
Побъбрихме още малко и тя си отиде.
— Лека нощ, Мод! — продумах аз.
— Лека нощ, Хъмфри! — отговори тя.
Ето че почнахме да се наричаме по име и това стана съвсем неочаквано и от само себе си. В тоя миг аз едва не прегърнах Мод и не я притиснах до себе си. Разбира се, сигурно бих направил това при друга обстановка, в света, към който и двамата принадлежахме. Но тук нашите отношения не можеха да преминат тая граница и аз си останах сам в моята хижа, сгрят от съзнанието, че между мен и Мод се бяха появили и нови, безмълвни връзки, които досега не съществуваха.
Глава XXXII
Пробудих се с някакво странно чувство на безпокойство и угнетеност, като че ли ми липсваше нещо. Но това чувство скоро изчезна, когато разбрах, че само вятърът бе спрял. Бях заспал в състояние на нервно напрежение, причинено от непрекъснати сътресения, звуци и движения, и се събудих все тъй настръхнал, готов да посрещна същото напрежение, причината за което обаче бе изчезнала.
Това беше първата нощ от толкова месеци насам, прекарана под покрив, и няколко минути лениво се протягах под сухото одеяло, запазен от мъглата и морската влага. Лежах и размишлявах колко странно бе ми подействувало прекратяването на вятъра и каква радост изпитвах от съзнанието, че почивам върху матрак, направен от ръцете на Мод. Когато се облякох и отворих вратата, чух вълните, които все още се блъскаха в брега и свидетелствуваха за яростта на снощната буря. Бе ясен, слънчев ден. Бях спал до късно, затова изскочих навън с прилив на енергия и реших да наваксам изгубеното време, както подобава на един обитател на Острова на усилията.
Но щом излязох от хижата, замръзнах на мястото си. Сякаш не можех да повярвам на очите си: това, което видях, просто ме замая. Там, на брега, на някакви си петдесет фута от хижата, с носа напред и без мачти, се бе изправил черният корпус на кораб. Мачти и гикове, омотани с корабни въжета и разпръснати платна, леко се полюляваха, увиснали през борда. Разтърках очи и гледах поразен. Ето я кухнята68, която ние сами бяхме построили, ето го и познатия, издигнат на палубата ют и невисоката кормилна кабина, едва извисяваща се над борда. Да, това беше „Призрак“!
Каква ли прищявка на съдбата го бе изхвърлила именно тук? Що за чудовищно съвпадение е това? Обърнах се и погледнах мрачната, непристъпна стена зад мене и ме обхвана неизразимо отчаяние. Да се бяга беше невъзможно, съвсем невъзможно. Помислих за Мод, която спеше в хижата, построена от нашите ръце, и си спомних как бе казала: „Лека нощ, Хъмфри!“. После думите „моя жена, моя другарка“ отново прозвучаха в душата ми, но сега — уви! — като погребален звън. И изведнъж ми притъмня пред очите.
68
А, ето къде става дума, че кухнята е била строена отново. По-добре късно, отколкото… Б. на Виктор от bezmonitor.com