Когато стъпих на борда, аз си свалих обущата и тръгнах безшумно по чорапи. Този път не извиках Вълка Ларсен. Спускайки се предпазливо по стълбата, открих, че в каюткомпанията няма никой. Вратата на неговата каюта беше затворена. Отначало исках да почукам, но след като поразмислих, реших да свърша най-напред работата, която уж ме бе заставила да дойда на кораба. Стараейки се да не вдигам шум, повдигнах капака на пода и го оставих настрана. Тъй като в склада имаше не само храна, но и бельо, не пропуснах случая да взема и няколко чифта долни дрехи.
Когато напуснах склада, откъм каютата на Вълка Ларсен се разнесе шум. Притаих се и се заслушах. Дръжката на вратата щракна. Инстинктивно и предпазливо отстъпих зад масата и вдигнах ударника на револвера. Вратата се отвори и той се показа на прага. Никога не бях виждал такова дълбоко отчаяние, каквото изразяваше лицето на Вълка Ларсен — силния, неукротим борец. Той стенеше и кършеше ръце като жена. После разтвори единия си юмрук и прокара длан по лицето си, сякаш бършеше паяжина.
— Боже мой! Боже мой! — отново простена той и в безграничното си отчаяние размаха юмруци над главата си.
Това бе ужасно. Треперех, по гръбнака ми лазеха тръпки и по челото ми избиваше студена пот. Има ли на света по-ужасно зрелище от вида на силен човек в момент на крайна слабост и отчаяние?
Но напрягайки удивителната си воля, Вълка Ларсен скоро се съвзе. Това действително бе крайно усилие от негова страна. Цялото му тяло се тресеше от напрежение. Сякаш ей сега щяха да му нанесат удар. Лицето му се свиваше и гърчеше, ала не успяваше да вземе предишния си вид. Ларсен отново вдигна юмруци и застена. Веднъж или Два пъти въздъхна дълбоко и зарида. Най-после успя да дойде на себе си. Отново видях предишния Вълк Ларсен, макар че в движенията му се чувствуваше едва забележима слабост и нерешителност. Той закрачи към стълбата така, както го бях виждал да прави много пъти и все пак в походката му се чувствуваше същата слабост и нерешителност.
И в този миг се уплаших за себе си — отвореният капак на склада лежеше право на пътя му. Ларсен веднага щеше да се досети за моето присъствие. Но същевременно ме досрамя, че може да ме открие в такова положение — скрит под масата от страх. И реших да предприема нещо, докато не е късно. Скочих бързо на крака и, струва ми се, съвсем несъзнателно заех предизвикателна поза. Ала Вълка Ларсен не ме забеляза, както не забеляза и отворения капак. И преди още да разбере в какво се състои работата или да направи нещо, той беше вече вдигнал крак над дупката, да стъпи в нея. Но когато кракът му не усети твърда опора, Вълка Ларсен изведнъж се преобрази и стана пак предишният. Другият му крак не бе успял да се откъсне от пода, когато неговите тигърски мускули се изпънаха и с един скок той се просна върху отсрещната стена на отвора, като при падането се удари в гърдите и в стомаха и безпомощно разпери ръце. Само след миг сви нозе и се търкулна настрана, право върху моя мармалад и долните дрехи.
Видях по лицето му, че усети нещо. Но преди още да успея да разбера какво именно, той сложи капака на мястото му и затвори входа на склада. Най-после разбрах всичко. Той мислеше, че ме е затворил в склада. Ларсен беше сляп, сляп като прилеп! Наблюдавах го с притаен дъх, за да не издам присъствието си. Той бързо се отправи към каютата си. Видях, че не успя изведнъж да напипа дръжката на вратата. Трябваше да се възползувам от този случай. Изтичах на пръсти през каюткомпанията и скочих на стълбата. В това време той се върна, като мъкнеше един тежък сандък, който постави върху затворения капак. Изглежда, че това не го задоволи, та донесе още един сандък и го намести върху първия. После прибра мармалада и бельото и сложи всичко на масата. Когато почна да се изкачва по стълбата, аз се измъкнах и тихичко се прехвърлих върху покрива на кормилната кабина.
Ларсен отново застана на стълбището, отпуснал ръце върху ръба на люка. Стоеше неподвижно и без да мига се взираше в някаква точка по дължината на палубата. Аз се намирах право пред него, на някакви си пет стъпки разстояние. Обхвана ме ужас. Почувствувах се невидим като някакъв призрак. Размахах ръка наляво-надясно, но без никакъв резултат. Обаче когато сянката на ръката ми падна върху лицето му, видях, че той изведнъж почувствува това. Лицето му доби очакващ и напрегнат израз, той се мъчеше да схване, да определи това усещане. Разбра, че неговата сетивна система бе възприела някакво външно въздействие, някакво изменение в окръжаващата го среда, но какво именно бе то? Престанах да махам ръка: сянката се спря на едно място. Ларсен почна бавно да върти глава ту наляво, ту надясно, да я накланя и повдига, като я поставяше ту под сянката, ту под слънцето, проверявайки по този начин своите усещания.