Докато размишлявах над тая задача, Вълка Ларсен излезе на палубата. Ние изведнъж забелязахме в него нещо странно. В движенията му се долавяше нещо по-нерешително, още по-безпомощно. Той буквално залиташе, когато мина отляво на кормилната кабина. В началото на юта се олюля, прокара ръка пред очите си, както вече го бях виждал да прави, и изведнъж затрополи надолу по стъпалата. Разтворил широко ръце, залитайки и търсейки опора, той се спря пред стълбището на кубрика на ловците, където възстанови донякъде равновесието си. После изведнъж нозете му се подкосиха и се строполи на палубата. — Припадък! — прошепнах аз на Мод. Тя кимна с глава и отново видях състрадание в очите и. Приближихме се до Вълка Ларсен. Той дишаше конвулсивно, като човек в безсъзнание. Мод тутакси се зае да му помогне, тя повдигна главата му, за да предотврати кръвоизлива, и ме изпрати в каютата за възглавница. Донесох и одеяла и ние го подредихме удобно. Пипнах пулса му. Той биеше равномерно и силно и беше напълно нормален. Това ме озадачи и ми се стори подозрително.
— Ами ако се преструва? — попитах аз, продължавайки да държа ръката му.
Мод поклати глава и ме погледна с упрек. Но в същия миг ръката на Вълка Ларсен се отскубна от моята и пръстите му като стоманена примка стиснаха китката ми. От страх и изненада силно изревах. Можех да видя само как по лицето му се изписа гримаса на злобно тържество. Същия миг другата му ръка обгърна тялото ми и той ме смъкна долу при себе си.
Ларсен освободи китката ми, но същевременно ме обхвана през гърба и тъй силно ме стисна, че не можах да помръдна. С другата си ръка ме хвана за гърлото и в този миг изпитах целия ужас на приближаващата се смърт, която бях заслужил със своята глупост. Как можах да попадна тъй близо до тия страшни ръце? Изведнъж почувствувах около гърлото си и други ръце — Мод напразно се опитваше да отстрани ръката, която ме душеше. Разбрала, че това е безполезно, тя нададе остър вик, вик на жена, обхваната от ужас и отчаяние, който ми проряза сърцето. Бях чул този вик при потъването на „Мартинец“.
Лицето ми бе притиснато до гърдите на Ларсен и аз не видях, но чух как Мод се обърна и бързо изтича на палубата. Всичко това стана със светкавична бързина. Все още бях в съзнание, но ми се стори, че измина цяла вечност, докато чух отново бързите стъпки на Мод. И в същия миг почувствувах как тялото на Ларсен се отпусна под мене. Той въздъхна сподавено и гърдите му се свиха под моята тежест. Дали това беше просто издишване, или пък признак на безсилие, не знам, но от гърлото му се изтръгна дълбок стон. Пръстите, които стискаха гърлото ми, се отпуснаха. Аз си поех въздух. Пръстите потръпнаха и отново се свиха около гърлото ми. Но дори и неговата чудовищна воля не можа да преодолее безсилието. Тая воля се пречупи. Ларсен губеше съзнание.
Стъпките на Мод се чуха съвсем наблизо, когато ръката на Ларсен затрепера за последен път и отпусна гърлото ми. Аз се търколих на палубата и като се проснах по гръб, започнах бързо да поемам въздух и да премигвам от слънчевата светлина. Тутакси потърсих с очи Мод, тя беше бледа, но спокойна и ме гледаше със смесено чувство на тревога и облекчение. Тежкият кол в нейната ръка привлече погледа ми, тя също погледна надолу към него. Мод изпусна кола, сякаш той я бе опарил, и в същия миг сърцето ми се изпълни с голяма радост. Наистина това бе моя жена, моя другарка, готова да се бие редом с мене и за мене, както се е била рамо до рамо със своя мъж жената на пещерния човек. В нея се бе събудил първобитният инстинкт, задушаван досега от културата и смекчаващото влияние на цивилизования свят, който тя познаваше.
— Мила моя! — извиках аз, като станах на крака. В същия миг тя се намери в моите прегръдки и конвулсивно заплака на рамото ми. Като я прегърнах нежно, аз се загледах в гъстите й кестеняви коси, техният блясък на слънцето бе за мене по-скъпоценен от блясъка на скъпоценните камъни в съкровищниците на царете. Наведох се и нежно целунах тия коси, тъй нежно, че тя не усети.
Но веднага се опомних. В края на краищата Мод е истинска жена, която пролива сълзи на облекчение в обятията на своя защитник, чийто живот е бил застрашен, но сега вече е спасен. Ако й бях баща или брат, положението с нищо не би се изменило. Освен това нито времето, нито мястото подхождаха за любовни признания, а пък аз исках още по-добре да заслужа правото да й говоря за своята любов. Почувствувах, че иска да се освободи от прегръдката ми и още веднъж я целунах нежно по косата.