— Какво мислите да правите? — попита Мод.
— Да я изхвърля съвсем — отговорих аз. — А докато правя това, вие трябва да се заемете с лебедката. Щом свърша с котвата, ще изтичам на руля, а вие издигнете кливера.
Десетина пъти бях изучил и разработил маневрата по вдигане на котвата. Знаех, че с помощта на лебедката Мод ще съумее да вдигне кливера — най-необходимото за сега платно. Над залива духаше силен вятър и при все че водата беше спокойна, трябваше да се работи бързо, за да се измъкнем навън в морето.
Избих железния болт от макарата, котвената верига загърмя в отвърстието и падна във водата. Изтичах към кърмата и завъртях руля под вятъра. „Призрак“ сякаш затрептя и щом кливерът се изпълни с вятър, носът му зави и аз трябваше бързо да завъртя руля, за да го задържа в определения курс. Бях изобретил автоматически действуващо въже за кливера, което да го обръща само, когато се налагаше, така че Мод не трябваше да се разправя с него. Това бе миг, изпълнен с тревоги, защото корабът се понесе право срещу брега, който се намираше само на хвърлей камък от нас. Но след като се наклони силно, „Призрак“ се обърна и послушно заплава срещу вятъра. Платната и опънатите въжета заудряха и заплющяха и под тази тъй позната и приятна за ухото ми музика, корабът се наклони под вятъра на другата си страна.
Мод свърши своята работа, завтече се към кърмата и застана редом с мене. Вятърът развяваше кестенявите й коси, които се показваха изпод малката шапчица. Лицето й поруменя от напрежение, очите й се разшириха и заблестяха възбудено, а ноздрите й затрептяха, когато вдишваше хладния солен въздух. Притаила дъх, тя развълнувано и втренчено гледаше напред. Кестенявите й очи бяха като на уплашен елен. В тях имаше нещо диво, метежно, което никога не бях забелязвал по-рано. Устните й се разтвориха.
„Призрак“ се понесе покрай самата отвесна скала при входа на вътрешното заливче, но в последната минута бе подхванат от вятъра и излезе на безопасно място.
Моята предишна опитност като щурман сега ми се притече на помощ: благополучно заобиколих носа на първия залив и отправих кораба покрай брега на втория. Още едно обръщане на платната и „Призрак“ заплава в открито море. Мощното дишане на океана хвана кораба и той плавно заподскача по разпенените вълни. Сутринта денят бе мрачен, но сега слънцето се показа през облаците — приятно предзнаменование в началото на нашето отплаване — и озари дългия извит бряг, където бяхме нападали господарите на харемите и избивали „ергените“. И целия Остров на усилията бе залян от слънчева светлина. Дори мрачният югозападен нос вече не изглеждаше тъй мрачен; на места, където вълните оросяваха повърхността му, светли искрици затрептяха под слънцето.
— Винаги ще си спомням с гордост за този остров! — казах аз на Мод.
Тя тръсна глава назад — имаше нещо царствено в това нейно движение.
— Скъпи, мили Остров на усилията! Аз вечно ще те обичам!
— И аз също! — бързо добавих аз.
Очите ни сякаш трябваше да се срещнат в пълно разбирателство, но уви! — след известно усилие отправихме поглед встрани.
Настъпи доста неловко мълчание, което аз най-после наруших:
— Виждате ли онези черни облаци откъм наветрената страна? Ако си спомняте, снощи ви казах, че барометърът спада.
— Слънцето се скри… — рече тя, без да откъсва очи от острова, където доказахме нашето превъзходство над материята и където бяхме изпълнени с най-приятелските чувства, които могат да съществуват между мъж и жена.
— А сега с надути платна право към Япония! — весело извиках аз. — Как беше: „С попътен вятър и развети платна“…
Като закрепих руля, изтичах напред, отпуснах въжетата на фока и грота, закрепих гиковете и подредих каквото трябваше, за да уловим попътния вятър. Вятърът беше силен, много силен, но реших да използувам всичката му сила, докато не стане опасен. За жалост при такъв попътен вятър не можех да закрепя руля, така че трябваше да стоя на вахта цяла нощ. Мод пожела да ме отмени, но скоро се убеди, че няма достатъчно сили да върти руля при силното вълнение, дори и да би се научила на това изкуство в такъв кратък срок. Това откритие я отчая, но скоро се утеши, като навиваше на кълба дебелите насмолени въжета и ги подреждаше на палубата. Освен това трябваше да готви, да оправя леглата, да наглежда Вълка Ларсен. Своя трудов ден тя завърши с основно почистване на каюткомпанията и кубрика. Стоях на руля цяла нощ, вятърът бавно, но сигурно се усилваше, вълните ставаха все по-яростни. В пет часа сутринта Мод ми донесе горещо кафе и сухари, които тя сама бе направила, а питателната и топла закуска, която ми поднесе в седем часа сутринта ми вля нови сили.