Изведнъж върху мене се стовари жестокостта на морето, цялата му неумолимост и ужас. Животът ми се стори евтин и тягостен, животински и безсмислен, някакво нечовешко движение в лепкава тиня. Аз се придържах о перилата близо до самите ванти16, и се взирах над разярените пенести вълни към надвисналата в далечината мъгла, която скриваше от нас Сан Франциско и бреговете на Калифорния. От време на време насреща ми връхлиташе силен дъжд и тогава мъглата изчезваше от погледа ми. А нашият странен кораб със своя чудовищен екипаж, притиснат между вятъра и морето, подскачаше нагоре-надолу и се носеше устремно на югозапад, сред пустинните простори на Тихия океан.
Глава IV
Всички мои старания да се приспособя към новата за мене среда на тюленоловния кораб „Призрак“ представляваха непрекъсната верига от унижения и страдания. Готвачът, когото екипажът наричаше „доктор“, ловците — Томи, а Вълка Ларсен — Куки, изведнъж стана съвсем друг човек. Промяната в моето положение рязко повлия и на неговото отношение към мене. Колкото раболепен и подмилкващ се беше преди, толкова сега проявяваше деспотизъм и нахалство. За него аз не бях вече изтънчен благородник с „нежна като на госпожица кожа“, а най-обикновен и за нищо негоден юнга.
Той настояваше, колкото и да беше глупаво, да го наричам „мистър Мъгридж“, а държането и обноските му, когато ме въвеждаше в длъжностите ми, бяха непоносимо груби. Освен работата в каюткомпанията с нейните четири малки каюти аз трябваше да помагам в кухнята и моето пълно невежество в такива прояви като белене на картофи или миене на мръсни тенджери бе за него неизчерпаем източник на учудване и подигравки. Той отказваше да вземе под внимание какъв съм бил дотогава и на какъв живот бях свикнал. Изглеждаше, че това съвсем не го интересува. И трябва да призная, че преди още да се свърши денят, аз вече го мразех по-силно, отколкото съм мразил когото и да било през живота си.
Този първи ден ми се стори още по-тежък, защото „Призрак“ с прибрани платна (с подобни термини се запознах едва по-късно) летеше под напора на „виещия югоизточен вятър“, както го наричаше мистър Мъгридж. В пет и половина под негово ръководство аз подредих масите в каюткомпанията, сложих поставките, които се употребяваха при лошо време, а след това започнах да пренасям чая и храната от кухнята. Във връзка с това не мога да не разкажа за моите първи преживявания при силното люлеене на кораба.
— Отваряй си очите или ще се залееш! — посъветва ме мистър Мъгридж, когато излизах от кухнята с голям чайник в едната ръка и с няколко пресни хляба под другата. Един от ловците, висок, разпуснат момък на име Хендерсън, тъкмо в тоя момент възлизаше от „трета класа“ (така те наричаха на шега своето място за спане в средната част на кораба) към каюткомпанията. Вълка Ларсен стоеше на кърмата с неизбежната пура в уста.
— Ето я, иде! Дръж се! — извика готвачът.
Спрях, тъй като не знаех какво именно идеше и чух как вратата на кухнята с трясък се тръшна зад мене. Сетне видях как Хендерсън като луд се хвърли към грот-вантите, по които се покатери и за миг се озова високо над главата ми. Видях също как една грамадна вълна, като се въртеше и пенеше, се надвеси застрашително над борда. Аз се намирах точно срещу нея. Умът ми работеше бавно — всичко ми беше така ново, непознато и странно. Разбрах само, че съм в опасност и застанах треперещ на мястото си. Тогава Вълка Ларсен ми извика от кърмата:
— Улови се за нещо!… Ах ти, Хъмп17!
Но беше вече късно. Спуснах се към вантите, за които бих могъл да се хвана, обаче в това време водната стена падна отгоре ми. Какво се случи след това и на мене самия не ми бе ясно. Намерих се под водата, задушавах се, потъвах. Палубата изчезна изпод краката ми и аз полетях нанякъде, като се обърнах няколко пъти през глава. Два-три пъти се блъснах в твърди предмети, а веднъж се ударих страшно в коляното. След това вълната изведнъж се оттегли и аз отново задишах чист въздух. Бях отнесен от наветрената18 страна на борда през кухнята, покрай стълбата за кубрика към подветрената страна, до дупките на палубата, през които изтичаше водата Почувствувах адски болки в удареното си коляно. Не можех да стъпя на този крак или поне така ми се стори — бях уверен, че кракът ми е счупен. Но готвачът викаше след мене от вратата на кухнята:
16
Ванти — въжета, придържащи мачтите, които се спускат полегато към борда на кораба. Имат напречни въженца, които служат за стъпенки: фор-ванти — ванти на фок-мачтата и грот-ванти — ванти на грот-мачтата. — Б. пр.
17
Хъмп — съкращение от името Humphrey, означаващо „гръбльо“ и „зубрач“, а в същото време и намек за гърбавостта на хората на умствения труд. — Б. пр.