Но все едно, това не се отнася до разказа. Бързината, с която избягах от кухнята, ми причини адски болки в коляното и аз се строполих безпомощно върху платформата на задната палуба. Готвачът обаче не ме преследваше.
— Вижте го, вижте го как бяга! — чувах виковете му. — И то с такъв крак! Върни се, милото ми мамино детенце. Няма да те закачам, не бой се!
Върнах се и продължих работата си. Макар че с това нашето спречкване завърши, то има своите последствия след време. Приготвих масата в каюткомпанията и в седем часа поднесох закуската. През нощта бурята бе поутихнала, ала морето все още се вълнуваше и вятърът продължаваше да лудува. Платната бяха вдигнати от моряците от първа вахта, така че сега „Призрак“ плуваше с всички платна освен двата топсела и бом-кливера20. Тези три платна, както долових в разговора, трябваше също да бъдат вдигнати веднага след закуската. Узнах също така, че Вълка Ларсен желаеше да използува добре бурята, която ни тласкаше на югозапад в оная част на морето, дето той очакваше да срещнем североизточния пасат. С помощта на този благоприятен вятър Ларсен се надяваше да пропътува по-голямата част от разстоянието до Япония, като свърне на юг към тропиците, и след това на север, като наближи бреговете на Азия.
След закуска изпаднах в ново незавидно положение. Като измих съдовете, аз изчистих печката в каюткомпанията и изнесох пепелта на палубата, за да я изхвърля през борда. Вълка Ларсен и Хендерсън се бяха изправили близо до руля и оживено разговаряха. Матросът Джонсън направляваше кораба. Когато се запътих към наветрената страна, видях как той ми кимна с глава, но помислих, че ме е познал и ме поздравява с добро утро. А всъщност той искал да ми каже да изхвърля пепелта откъм подветрената страна на кораба. Без да съзнавам грешката си, аз минах покрай Вълка Ларсен и ловеца и изсипах пепелта право срещу вятъра. Вятърът я отвя обратно и посипа не само мен, но и Хендерсън и Ларсен. В същия миг капитанът ме ритна тъй жестоко, както се рита някое паленце. Никога не бях предполагал, че един ритник може да причини такава болка! Търкулнах се назад и се блъснах в стената на кормилната кабина, едва ли не изпаднал в безсъзнание. Пред очите ми всичко се завъртя, прилоша ми. Почувствувах, че ми се повръща, и едва успях да се дотътря до края на борда. Но Вълка Ларсен вече ме бе забравил. Като отърси пепелта от дрехите си, той продължи да разговаря с Хендерсън. Йохансен, който бе видял всичко от юта21, изпрати двама матроси да изметат пепелта.
Малко по-късно същата сутрин се натъкнах на нова изненада от съвсем друг характер. Изпълнявайки нарежданията на готвача, аз се запътих към каютата на Ларсен, за да я разтребя и да оправя леглото. На стената над самото легло висеше етажерка, пълна с книги. С удивление забелязах имена като Шекспир, Тенисън, По и Де-Куинси. Тук имаше също и научни трудове, между които и такива, писани от автори като Тиндал, Проктор и Дарвин. Имаше и книги по астрономия и физика, а открих и „Векът на мита“ от Бълфинч, „История на английската и американската литература“ от Шоу и „Естествена история“ на Джонсън в два големи тома. Намираха се също и няколко граматики — от Меткалф, Рийд и Келог. Не можах да не се усмихна, когато пред очите ми попадна един екземпляр от „Английски език за проповедници“.
Никак не можех да свържа присъствието на тези книги с човека, когото познавах, и се чудех дали той наистина може да ги чете. Но когато започнах да оправям леглото, намерих между одеялата пълно събрание на съчиненията на Браунинг в един том, кембриджско издание — очевидно Ларсен я бе чел, преди да заспи. Книгата беше разтворена при стихотворението „На балкона“ и аз забелязах, че тук-там някои редове бяха подчертани с молив. В това време корабът подскочи, аз изпуснах книгата и видях, че от нея изпадна лист хартия — целият изпъстрен с геометрични чертежи и разни изчисления.
Ясно бе, че този ужасен човек съвсем не беше глупав невежа, както би могло да се предположи от неговите груби обноски. Той изведнъж стана за мене загадка. Взети поотделно, едната или другата страна от характера му бяха лесно разбираеми, но съчетанието на двете беше съвсем объркващо. Бях забелязал вече, че езикът на Ларсен е великолепен и само тук-там страда от малки неправилности. Разбира се, че в обикновения си разговор с матросите и ловците той доста често правеше грешки, които се обуславяха от самия жаргон, но няколкото фрази, които бе разменил с мене, се отличаваха със своята чистота и правилност.