Отваряйки дума за прищевките му, аз ще разкажа какво се случи с Томъс Мъгридж в каюткомпанията и с това ще завърша с произшествието, за което споменах вече няколко пъти.
Един ден след обяд, когато бях вече привършил с почистването и подреждането на каюткомпанията, Вълка Ларсен и Томъс Мъгридж слязоха в нея по стълбата. Макар че за бърлогата на готвача се минаваше оттук, Мъгридж не смееше да остава в каюткомпанията без нужда и се мяркаше тъдява само един-два пъти на ден като някаква сянка.
— Ти, значи, играеш на „наполеон“! — рече Вълка Ларсен с тон, от който лъхаше доволство. — Но, разбира се, нали си англичанин, трябва да знаеш. Самият аз научих тази игра по английските кораби.
И тоя жалък глупак Томъс Мъгридж съвсем пощуря от възторг — тъй много бе поласкан от приятелското държане на капитана. Важният вид, който той доби, мъчейки се да се държи свободно като човек, роден да заема почетно място в живота, би бил просто противен, ако не беше така глупаво смешен. Той съвсем забрави за мене, или по-скоро не бе в състояние да ме види. Воднистите му безцветни очи се разплуха като ленива лятна вълна и аз не можах да си представя какви блажени видения се мяркаха пред него.
— Донеси картите, Хъмп! — заповяда Вълка Ларсен, когато двамата седнаха до масата. — Донеси ни и пури, и уиски — ще ги намериш в моя долап.
Върнах се в каюткомпанията тъкмо навреме, за да чуя как готвачът разправяше надълго и нашироко за някаква тайна, свързана с неговия произход, намеквайки, че той уж бил „блудният“ син на благородни родители или нещо подобно, и още, че бил изгонен от Англия и че дори му плащали пари, за да не се връща там.
— Добре ми плащат, сър — поясни той. — Добре ми плащат, за да си свивам опашката и да я държа свита.
Донесох от обикновените чашки за ликьор, но Вълка Ларсен се намръщи, поклати глава и ми направи знак с ръка да донеса големи чаши. Той напълни чашите почти догоре с неразредено уиски.
— Господарско питие! — забеляза Томъс Мъгридж. Те чукнаха чаши в чест на славната игра „наполеон“, запушиха пури и почнаха да разбъркват и раздават картите.
Играеха на пари, като през цялото време увеличаваха залозите. Пиеха уиски, и то чисто, и когато изпразниха бутилката, донесох им нова. Не знам дали Вълка Ларсен шмекеруваше, или не — а беше способен на това, — но така или иначе, той винаги печелеше. Готвачът често се отправяше към килера си за пари и всеки път се олюляваше все по-силно и по-силно, но никога не донасяше повече от два-три долара наведнъж. Той бързо се опи, започна да фамилиарничи, не можеше да разпознава картите и едва седеше на стола си. Преди да се отправи на нова разходка до килера, готвачът пъхна мазния си показалец в илика на Ларсеновото палто и безсмислено повтори няколко пъти:
— Аз имам пари! Имам пари! Казвам ви, че съм син на благородник.
Вълка Ларсен не беше пиян, макар че пиеше чаша след чаша и наливаше повече на себе си, отколкото на готвача, в него не се забелязваше никаква промяна. Дори не го забавляваха и странните приумици на партньора му.
Най-сетне, заявявайки тържествено, че умее да губи като джентълмен, готвачът заложи и последните си пари — и загуби. След това отпусна глава на ръцете си и заплака. Вълка Ларсен го изгледа с любопитство, сякаш се готвеше да му направи вивисекция и да го изследва, но бързо промени решението си, стигнал навярно до заключението, че тук изобщо няма какво да се изследва.
— Хъмп — обърна се той към мене с подчертана учтивост, — бъдете тъй добър да вземете мистър Мъгридж под ръка и да го заведете на палубата. Той не се чувствува много добре — Сетне добави съвсем тихо: — И кажете на Джонсън да го залее с няколко кофи студена вода!
Оставих мистър Мъгридж на палубата в ръцете на неколцина усмихващи се матроси, които бяха извикани за тая цел. Мистър Мъгридж продължаваше да ломоти сънливо, че е син на благородник. Когато слизах към каюткомпанията да почистя масата, аз чух как той изрева, като го заляха с първата кофа морска вода.
Вълка Ларсен пресмяташе печалбата си от играта.
— Точно сто осемдесет и пет долара — каза той гласно. — Така си и мислех. Тоя просяк дойде на борда без пукната пара.