Няколко пъти Вълка Ларсен се опита да ме въвлече в разговор, но аз му отвръщах накратко и се мъчех да го избягвам. Най-после той ми заповяда да заема отново мястото си на масата в каюткомпанията и пак натовари готвача с моята работа. Тогава му разказах откровено какво трябваше да понасям от Томъс Мъгридж за трите дни, през които се бях ползувал от благоволението му. Вълка Ларсен ме гледаше с усмихнати очи.
— И тъй, вие се боите от него? — подигра ми се той.
— Да — отвърнах аз честно и предизвикателно, — боя се.
— Ето какви сте всички вие — извика той с досада. — Впускате се в сантименталности за безсмъртните си души, а се боите да умрете! При вида на един остър нож в ръката на някакъв страхлив готвач вие се вкопчвате в живота и забравяте всичките си любими глупости. Но нали, мили мий, ще живеете вечно? Вие сте бог, а бог не може да бъде убит. Готвачът не може да ви причини никакво зло! Вие сте уверен, че ще възкръснете. От какво се плашите тогава? Пред вас е вечният живот, вие сте милионер в безсмъртието, и то милионер, чието богатство не може да бъде ограбено, защото е по-трайно от звездите и вечно като пространството и времето. Вие не може да намалите своя основен капитал. Безсмъртието няма начало, няма край. Вечността си е вечност и дори да умрете тук, още тая минута, вие ще продължавате да живеете и в бъдеще, на друго място. И колко е прекрасно това освобождение от плътта и този безпрепятствен полет на духа! Куки не може да ви причини никакво зло. Той може само да ви тласне в пътя, по който ще се носите вечно.
А ако не искате още да ви блъснат по този път, тогава защо вие не блъснете Куки? Според вашите разбирания той също е безсмъртен милионер. Вие не можете го накара да фалира. Неговите акции винаги ще се котират alpari32. Не можете да съкратите живота му, като го убиете, защото животът е без начало и без край. Тоя човек все още живее някъде и някак си. В такъв случай блъснете го! Мушнете го с ножа и пуснете духа му на свобода! Нали сега духът му се намира в отвратителен затвор и вие ще извършите едно добро дело, като счупите вратата? И, кой знае? От този отвратителен труп може да се понесе към синия лазур един прекрасен дух. Мушнете го с ножа и аз ще ви повиша на неговото място, а той получава четиридесет и пет долара на месец!
Не, от Вълка Ларсен не можех да очаквам нито помощ, нито съчувствие. Трябваше да се надявам само на себе си. И ето че смелостта на отчаянието ми подсказа какво да правя и аз реших да се боря срещу Мъгридж с неговото собствено оръжие. Взех назаем едно точило от Йохансен. Луис, кормчия на една от лодките, няколко пъти вече ми бе искал кондензирано мляко и захар. Тия деликатеси се намираха в склада под самата каюткомпания. Изчаквайки удобно време, аз откраднах пет тенекиени кутии мляко и още същата нощ, когато Луис беше на вахта, ги размених за една моряшка кама, също тъй страшна и тънка, както готварския нож на Томъс Мъгридж. Камата беше тъпа и ръждясала, но аз почнах да я точа на точилото, а Луис я лъсна и наостри. Тая нощ спах по-дълбоко и по-спокойно, отколкото друг път.
Сутринта, след закуска, Томъс Мъгридж отново се залови със своя нож: вжин, вжин, вжин! Аз го погледнах предпазливо, тъй като бях на колене, зает с почистване на печката. Когато изхвърлих пепелта зад борда и се върнах в кухнята, той разправяше нещо на Харисън, чието открито и простодушно лице сияеше от възторг и учудване.
— Да, да! — разказваше Мъгридж. — И какво мислиш? Негово благородие ме осъди на две години затвор в Рединг! Но аз не исках и да зная! Нали наредих онзи подлец както му се полагаше! Трябваше да го видиш! Ножът бе също този. Забих го като в масло. А подлецът му ниедин като зарева! Ей богу, не ти трябва представление! — Готвачът хвърли поглед към мене, за да се увери, че го слушам, и продължи: — „Не съм искал да те обидя, Томи! — крещеше той. — Господ да ме убие, ако съм искал!…“ — „Ще те науча аз тебе!“ — рекох аз и се хвърлих наново отгоре му. Накълцах го на парчета, ето що! А той само пищи ли, пищи… По едно време хвана ножа, искаше да ми го вземе… стисна го с ръка. Че аз като го дръпнах, разрязах му пръстите чак до костите! Ех, как изглеждаше тогава. Да знаеш само, да знаеш!
Гласът на щурмана прекъсна тази кървава история. Харисън изтича към руля. Мъгридж приседна на високия кухненски праг и продължи да точи ножа си. Аз отместих лопатката и спокойно седнах върху сандъка за въглища — с лице срещу него. Той едва благоволи да вдигне пълните си с ненавист очи към мене. Запазвайки привидно спокойствието си — макар че сърцето ми биеше до пръсване, — аз извадих камата на Луис и почнах да я заострям на точилото. Очаквах, че готвачът все ще изрази яростта си по някакъв начин, но за голяма моя изненада той като че ли не забелязваше какво правя. Мъгридж продължаваше да точи ножа си. Същото правех и аз. Така ние седяхме цели два часа лице срещу лице и все точехме: вжин, вжин, вжин, докато новината се пръсна из кораба и едва ли не половината от екипажа се струпа на вратата да се полюбува на тази гледка.