От всички страни почнаха да се чуват разни насърчения и съвети. Дори и Джок Хорнър, спокойният и мълчалив ловец, който сякаш не можеше да убие и мравка, ме посъветва да не насочвам камата към ребрата, а да мушкам право в корема и там вече да направя тъй нареченото „испанско завъртане“ на острието. Лич, протегнал демонстративно своята превързана ръка, ме помоли да му оставя на разположение няколко късчета от готвача; Вълка Ларсен се спира един-два пъти на юта и с любопитство наблюдаваше това движение на маята — нещо, което той наричаше живот.
Трябва да кажа, че по онова време животът и за мене почна да придобива същата нищожна цена. В него нямаше нищо красиво, нищо божествено — само две уплашени същества, които седяха и остреха стомана върху камък, и други някакви създания, били те страхливи или безстрашни, които се трупаха наоколо и гледаха. Уверен съм, че половината от тях с нетърпение очакваха да видят как ние се разкъсваме един друг. Това би било за тях развлечение. И мисля, че нито един от тях не би ни разтървал, ако се впуснехме в борба до смърт.
От друга страна, всичко това изглеждаше много детинско и смешно. Вжин, вжин, вжин,.. Хъмфри Ван Уейдън точи камата си в една корабна кутия и опитва острието й с палец! Можеше ли да си помисли човек нещо по-невероятно? Никой от моите близки не би ми повярвал, че това е възможно. Ненапразно цял живот мене ме наричаха „Си-си“33 Ван Уейдън и това именно обстоятелство, че „Сиси“ Ван Уейдън е способен за такава работа, беше истинско откровение за Хъмфри Ван Уейдън, който не знаеше дали да ликува, или да се срамува.
Ала нищо особено не се случи. След два часа Томъс Мъгридж остави настрана ножа и камъка и ми протегна ръката си.
— За какъв ли дявол забавляваме тия мутри? — попита той. — Те не ни обичат и биха се радвали да видят как си прерязваме гърлата един на друг! Ти не си чак толкова лош, Хъмп! В тебе има огън, както казвате вие, янките. И донякъде ми харесваш. Дай да си стиснем ръцете!
Колкото и да бях страхлив, все пак той беше по-страхлив от мене. Аз бях удържал решителна победа й не исках да я омаловажа, като стисна неговата отвратителна ръка.
— Е, добре — проговори той, без да се обижда, — не трябва, щом не искаш! Ти все пак си славен момък! — И за да спаси положението, той се нахвърли яростно върху зрителите: — Марш от кухнята ми, пачаври такива!
И с тия си думи готвачът посегна към едно котле с вряла вода — матросите бързо се отдръпнаха настрана. За Томъс Мъгридж това бе нещо като победа, която му позволяваше да понесе по-спокойно нанесеното му от мене поражение, макар че той, разбира се, има благоразумието да не се опитва да прогонва и ловците.
— Е, дойде краят и на готвача! — дочух как Смок рече на Хорнър.
— Да-да! — бе отговорът. — Обзалагам се, че сега Хъмп ще командува в кухнята, а готвачът ще си посвие опашчицата.
Мъгридж чу това и хвърли бърз поглед към мене, но аз се престорих, че думите не бяха стигнали до ушите ми. Не мислех, че победата ми е пълна и окончателна, но реших да не отстъпвам нито педя от завоюваното. С течение на времето пророчеството на Смок се изпълни. Готвачът почна да пълзи и да се подмазва пред Мене дори повече, отколкото пред самия Вълк Ларсен. Не го наричах вече нито мистър, нито сър, не миех мазните тенджери, нито пък белех картофи. Вършех само моята си работа, и то когато и както си исках. По матроски обичай и аз почнах да нося камата в ножница на бедрото си, а спрямо Томъс Мъгридж се държах Така, че той да чувствува винаги моята власт и презрение.
Глава X
Дружбата ми с Вълка Ларсен растеше — ако Можеха да се нарекат дружба отношенията между господар и слуга или още по-добре, между крал и шут. За него аз бях някаква кукла и той ме ценеше не повече, отколкото детето цени играчката си. Моето задължение бе да го забавлявам и докато можех да го забавлявам, всичко бе наред. Но щом му станеше скучно или пък изпаднеше в мрачно настроение, той веднага ме изпращаше от каюткомпанията в кухнята и щастие бе за мене, че успявах някак да се измъквам цял и невредим.
Полека-лека започнах да разбирам колко самотен бе този човек. На борда нямаше нито един човек, който да не го мрази или да не се бои от него, както нямаше и нито един, когото той, от своя страна, да не презира. Сякаш го изгаряше вложената в него чудовищна сила, която не можеше да намери друг начин за приложение. Такъв би бил и самият Луцифер, ако неговият горд дух бе заточен в едно общество от бездушни призраци, подобни на Томлинсън34. Самотността е тягостна сама по себе си, ала за нещастие у Ларсен тя се подсилваше и от първичната меланхолия, свойствена на неговата раса. Познавайки го, аз започнах да разбирам по-добре древните скандинавски митове. Белокожите русокоси диваци, създали този страшен пантеон, са били направени от същото тесто като Ларсен. В него нямаше нито капка от лекомислието на веселите представители на латинската раса. Смехът му бе плод на някакъв свиреп хумор. Но той рядко се смееше, по-често бе тъжен. И тая тъга бе тъй дълбока, както са дълбоки и корените на неговата раса. Расово наследство бе тая негова тъга и тя именно е създала у скандинавците трезв ум, обич към чистотата и фанатична нравственост, която впоследствие намери своята завършеност в английския пуританизъм и лицето на мисис Грънди35.
35
Мисис Грънди — действуващо лице из популярните пиеси на английския драматург Мортън (1764–1838), олицетворение на лицемерие. — Б. пр.