Всъщност главният отдушник на тази примитивна меланхолия е представлявала религията — в нейните най-жестоко фанатични форми. Но грубият материализъм на Вълка Ларсен не му позволяваше да се ползува от това утешение. Ето защо, когато изпаднеше в мрачно настроение, за него не оставаше нищо друго, освен да се държи като същински дявол. Ако този човек не беше тъй ужасен, аз бих могъл понякога да го съжалявам, както например сутринта преди три дни, когато влязох в неговата каюта, за да напълня каната му с вода, и неочаквано се натъкнах на него. Той не ме забеляза. Седеше, заровил глава в ръцете си, а раменете му конвулсивно потрепваха като от ридания. Изглеждаше измъчван от тежка скръб. Излизайки на пръсти, аз го чух да стене: „Боже, боже, боже!“. Той, разбира се, не призоваваше никакъв бог, но все пак това възклицание се изтръгваше от самата му душа.
По време на обеда той попита ловците дали нямат нещо против главоболие, а вечерта този тъй силен мъж се мяташе полубезчувствен от ъгъл на ъгъл в каюткомпанията. — Никога в живота си не съм боледувал, Хъмп — каза той, когато му помагах да се добере до каютата си. — Дори и глава не ме е боляла освен по времето, когато се съвземах от удара на макарата за вдигане на тежести, която ми пукна черепа цели шест инча.
Това ужасно главоболие продължи три дни и той страдаше, както страдат дивите животни и както, изглежда, е прието да страдат и хората на корабите — без роптане, без ничие съчувствие и в пълна самота.
Но ето че тая сутрин, когато влязох в каютата му да оправя леглото и да поразтребя, аз го намерих напълно здрав, задълбочен в някаква работа. Масата и леглото бяха отрупани с чертежи и изчисления. С пергел и триъгълник в ръка, наведен над огромен прозрачен лист хартия, той работеше над някакъв чертеж.
— Здравей, Хъмп! — любезно ме поздрави той. — Тъкмо нанасям последните щрихи. Искате ли да видите как се работи с него?
— Само че какво е това? — попитах аз.
— Приспособление, което ще облекчи труда на матросите и ще направи корабоплаването просто като детска играчка — отговори весело той. — От днес и децата ще могат да управляват кораби. Край на безкрайните сложни изчисления! По една-единствена звездица вие ще узнаете тутакси къде се намирате и в най-тъмната нощ. Ето, погледнете! Аз слагам прозрачната скица върху тая звездна карта и я завъртвам около Северния полюс. Върху скицата съм нанесъл кръгове на височината и линии на посоката. Трябва само да я сложа върху някоя звезда и да я въртя, докато се намери срещу ей тия цифри в края на картата — и готово! Точното местоположение на кораба е определено!
В гласа му отекнаха тържествени нотки и очите му, светлосини като морето през това утро, заблестяха.
— Вие трябва да сте силен по математика — забелязах аз. — Къде сте учили?
— За съжаление кракът ми никога не е стъпвал в училище — отвърна той. — Трябваше сам да се добера до всичко. А как мислите, защо изобретих всичко това? — рязко ме попита той. — От желание да оставя следа по пясъка на времето? — Той избухна в своя ужасен подигравателен смях. — Нищо подобно! Просто искам да получа патент, да спечеля пари и да се отдам на свинство по цели нощи, докато другите работят. Ето моята цел! Освен това самата работа над това нещо ми достави удоволствие.
— Творческо удоволствие — добавих аз. — Струва ми се, че така би трябвало да се нарича. А всъщност това е само още един начин за изявяване радостта от живота, тържеството на движението над материята, на живия над мъртвия, гордостта на маята, че е мая и че кипи.