Луис ми съобщи и няколко допълнителни сведения за Смъртта Ларсен, които съвпадаха с кратката характеристика на капитана. Наистина твърде бе възможно да се срещнем със Смъртта Ларсен край бреговете на Япония. „Тогава очаквай буря — пророкуваше Луис, — те се мразят един друг като същински вълци!“
Смъртта Ларсен командувал „Македония“, единствения параход в цялата тюленоловна флота, който носел четиринадесет лодки, докато останалите шхуни имали само по шест. Носеха се слухове, че на борда му имало оръдие, че параходът извършвал някакви тайнствени нападения и експедиции, като се почне от незаконно внасяне на опиум В Щатите и оръжие в Китай до търговия с роби и открито пиратство. Аз бях склонен да вярвам на Луис, защото нито веднъж не бях го хванал в лъжа, а освен това той имаше енциклопедически познания за ловитбата на тюлени и за хората, заети в тая професия.
На този сатанински кораб нямаше тихо или спокойно място: в кубрика на матросите или в кухнята, в кубрика на ловците или на юта — навсякъде все едно и също. Всички се биеха жестоко, за да запазят живота си. Ловците всяка минута очакваха престрелка между Смок и Хендерсън, които още не бяха уредили някаква стара сметка помежду си, а Вълка Ларсен решително заплаши да убие този, който оцелее от тази схватка, ако тя стане. Той открито заяви, че не се ръководи от никакви нравствени закони, че ловците могат спокойно да си прерязват гърлата един на друг, само че сега са му нужни живи за предстоящия лов. Ето защо той им обеща царско увеселение, ако се въздържат, докато свърши ловният сезон, когато ще могат да разчистят всичките си сметки, да изхвърлят зад борда падналите в боя и да съчинят каквито си щат истории за причините на тяхната гибел. Струваше ми се, че дори и ловците бяха ужасени от неговото жестоко хладнокръвие. Колкото и да бяха покварени, тези хора все пак се страхуваха от него.
Томъс Мъгридж пълзеше пред мене като кученце, а при това в дълбочината на душата си аз се страхувах от него. Смелостта му бе смелост, породена от страха — странно нещо, което аз сам добре опознах, — и всеки миг тя можеше да надвие страха и да го подтикне да посегне на живота ми. Състоянието на коляното ми значително се подобри, изтръпналостта на ръката ми, която Вълка Ларсен беше стискал, също минаваше полека-лека. Инак бях напълно здрав и се почувствувах просто великолепно. Мускулите ми наедряваха и ставаха все по-твърди. Ръцете ми обаче представляваха печална картина. Те изглеждаха като попарени с вряла вода, ноктите се изпочупиха и почерняха от мръсотия, кожицата около тях се оръфа, а по оголеното място се появиха някакви гъбести израстъци. ,Освен това измъчваха ме и циреи — по всяка вероятност следствие на храната, защото по-рано никога не бях страдал от такива.
Преди няколко дни доста се позабавлявах с Вълка Ларсен: заварих го вечерта да чете Библията, един екземпляр от която, след напразните дирения в началото на нашето пътуване, най-сетне бе намерен в сандъка на покойния щурман. Недоумявах какво можеше да намери в нея Вълка Ларсен. Но той ми прочете на глас няколко стиха от Еклесиаст. Струваше ми се, че той не чете, а изказва собствените си мисли и гласът му, отеквайки глухо и тъжно в каютата, ме очарова и прикова на място. Макар и човек без образование, той несъмнено умееше да чете изразително. Аз и сега още чувам и ще продължавам да чувам първичната, вродена меланхолия, която трепереше в гласа му при четене. „Събрах си сребро и злато, и скъпоценности от царе и области; намерих си певци и певици, и това, що наслаждава синовете човешки — разни музикални инструменти. И станах аз велик и богат повече от всички, които бяха преди мене в Ерусалим; и мъдростта ми не ме напусна. И озърнах се, та погледнах всичките си дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, с който се бях измъчвал, докато ги вършех; и ето, всичко е суета и угнетение на духа и няма от нищо полза под слънцето.
На всекиго и на всички се случва същото: една е участта на праведника и на нечестивеца, на добрия и лошия, на чистия и нечистия, на онзи, който принася жертва, и на онзи, който не принася; както и на добродетелния, тъй и на грешния; както на този, който се кълне, тъй и на онзи, който се бои от клетва.