Колко време продължи всичко това, не зная, изпаднах в някаква забрава, за която си спомням само толкова, колкото човек си спомня за някакъв мъчителен и тревожен сън. Когато се съвзех, стори ми се, че бяха изминали векове. Почти над самата си глава видях как из мъглата изплува носът на кораб и три триъгълни платна, поставени едно зад друго и надути от вятъра. Водата се пенеше и клокочеше там, където я пореше носът на кораба, и аз, както изглеждаше, се намирах право на пътя му. Опитах се да извикам, но нямах вече сили. Носът се гмурна надолу и едва не ме закачи, като плисна водната струя над главата ми. След това край мене започна да се хлъзга дългият черен корпус на кораба — толкова близко, че бих могъл да го докосна с ръце. Опитах се да се докопам до него, с безумното решение да се впия с нокти в дървото, но ръцете ми бяха натежали и станали безчувствени. Помъчих се още веднъж да извикам, ала от гърлото ми не излезе никакъв звук.
Задната част на кораба профуча край мене и изчезна в бездната между вълните и аз за миг видях един мъж, застанал зад руля, и друг, който най-спокойно пушеше пура. Видях дима, който излизаше от устата му, когато мъжът бавно извърна глава и се загледа във водата по посока към мене. Това беше един небрежен, непреднамерен поглед, какъвто хората хвърлят, когато нямат друга работа, и го правят само защото са живи и трябва да вършат нещо.
За мене в тоя поглед имаше живот или смърт. Мъглата отново погълна кораба и аз видях вече гърба на кормчията и главата на другия мъж, когато той бавно, много бавно се обърна, погледът му се плъзна по водата и съвсем случайно се насочи към мене. Лицето му имаше разсеяния израз на дълбоко замислен човек и аз се побоях, че дори ако погледът му попадне върху мене, той пак няма да ме забележи. Но очите му се взряха право в моите. Той ме забеляза, избута другия мъж настрана, впусна се към руля, завъртя го бързо няколко пъти с двете си ръце, като същевременно почна да дава някакви заповеди. Корабът направи остър завой и почти веднага се скри в мъглата.
Чувствувах, че отново губя съзнание и като напрегнах цялата си влоя3, опитах се да се боря срещу убийствената пустота и тъмнина, които се разстилаха около мене. Не след дълго дочух бързо приближаващия се плясък на весла и нечий човешки глас. Когато беше съвсем близо, наоколо се разнесе сърдит вик:
— Защо, по дяволите, не извикахте?
„Това се отнася до мене“ — помислих си аз и в същото време потънах в пустота и мрак.
Глава II
Стори ми се, че някаква сила ме издига в пространството и ме залюля с мощни тласъци. Светли точици се пръскаха и летяха край мене. Досещах се, че това са звезди и огнени комети, които съпровождаха моя полет във всемира. Когато в своето извисяване достигнах върха на амплитудата и вече се готвех да се спусна по обратния път, някъде удари и прозвънтя огромен гонг. За един безкраен период от време, обгърнат от безмълвната вечност, аз се наслаждавах и опиянявах от исполинския си полет.
Но настана някаква промяна и разбрах ясно, че това беше сън. Амплитудата на моя полет ставаше все по-къса и по-къса. Почнаха да ме люлеят от една страна на друга с дразнеща бързина. Едва успявах да си поема дъх — с такава решителност ме тласкаха из небесното пространство. Гонгът гърмеше все по-често и по-яростно. Аз почнах да очаквам всеки негов удар с неизразим ужас. После ми се стори, че ме влачат по хрускащ пясък, побелял и затоплен от слънцето. Това чувство скоро отстъпи място на непоносими болки. Кожата ми пламна. Гонгът кънтеше като погребална камбана. Светлите точици летяха в безкраен поток край мене, сякаш цялата звездна система потъваше в небитието. С мъка поех въздух, въздъхнах и отворих очи. Двама мъже, застанали на колене, се занимаваха с мене. Това, което бях взел за мощен тласък, се оказа люлеенето на кораба, ужасният гонг — голям тиган, окачен на стената, който потракваше и подрънкваше при всеки наклон. Стържещият жарещ пясък се превърна в коравите, груби длани на някакъв човек, който разтриваше оголената ми гръд. Аз простенах от болки, понадигнах глава и погледнах зачервеното тяло, покрито с кървави кръгчета, които се показваха през изподраната и възпалена кожа.