И как само умееше да изобличава! Той разголи цялата душа на Вълка Ларсен и я изложи на всеобщ позор. Той сипеше върху него проклятия от името на бога и небесата и вършеше това с жар, която напомняше сцена на отлъчване от църквата през средните векове. Той премина цялата гама на ругатни, като се издигаше в гнева си до нечувани висоти, а в безсилието си слизаше до най-гнусните и неприлични псувни.
Той сякаш се побърка от гняв. На устните му се показа лигава пяна. От време на време се задъхваше, в гърлото му нещо хриптеше и речта му ставаше нечленоразделна. И през всичкото това време, опрян на лакътя си, спокоен и безстрастен, Вълка Ларсен го гледаше отвисоко с голямо любопитство. Това диво кипене на жизнената мая, този страшен бунт и предизвикателство на движещата се материя го учуди и заинтересува.
И всички очаквахме всяка минута, че той ще скочи върху момъка и ще го изпрати на онзи свят. Но, кой знае защо, капитанът не беше в такова настроение. Пурата му изгасна, а той все още продължаваше да гледа, мълчалив и учуден.
Лич в своята безпомощност бе стигнал върха на гнева си.
— Свиня! Свиня! Свиня! — викаше той с все сила. — Защо не слезеш оттам да ме довършиш, убиецо? Ти можеш да го сториш. Аз не се страхувам! Никой няма да те спре! Хиляди пъти е по-добре да умра и да се избавя от твоята власт, отколкото да остана жив в твоите лапи! Е, хайде, страхливецо! Ела! Убий ме, убий ме, убий ме!
Точно по това време грешната душа на Томъс Мъгридж го изтласка на сцената. Застанал на кухненската врата, той беше чул всичко и сега излезе напред, уж да изхвърли някакви остатъци зад борда, но с явното намерение да се полюбува на убийството, което според него неминуемо трябваше да стане. Той се усмихна мазно на Вълка Ларсен, който очевидно не го и забеляза. Това обаче не смути готвача, той също не беше на себе си и като се обърна към Лич, рече:
— Как смееш да ругаеш така? Засрами се!
Безграничният гняв на Лич намери най-после изход. За пръв път след тяхното жестоко скарване готвачът беше излязъл от кухнята без ножа си. Той още не бе доизрекъл думите си, когато Лич го тръшна на пода. Мъгридж се опита три пъти да стане и да се добере до кухнята, но всеки път момъкът го поваляше.
— О, боже! — закрещя Мъгридж. — Помощ! Помощ! Помогнете! Защо стоите? Спрете го!
Ловците се смееха с чувство на облекчение. Трагедията бе свършила, започваше фарсът. Усмихнатите матроси се придвижиха смело напред, за да видят как пердашат омразния готвач. Дори и аз почувствувах изблик на радост в душата си. Трябва да си призная, че се наслаждавах на побоя, който Лич нанасяше на Томъс Мъгридж, макар че беше не по-малко страшен и жесток от боя, нанесен върху Джонсън по вина на същия Мъгридж. Но лицето на Вълка Ларсен си остана невъзмутимо. Той дори и не промени стойката си и продължаваше да наблюдава надолу със същото голямо любопитство. Изглежда, че въпреки своя отявлен прагматизъм, той наблюдаваше играта и движенията на живота с надеждата да открие нещо ново, да долови в неговите безумни гърчения нещо, което досега беше убягнало от вниманието му — кЛюча към тайната на живота, който би му помогнал да си обясни и разбере всичко.
И какъв побой бе това! Той почти с нищо не се различаваше от онзи, на който бях свидетел в каюткомпанията. Мъгридж напразно се опитваше да се защити от ударите на разярения момък. Напразно се опитваше да избяга и се скрие в кухнята. Той се търкаляше към нея, когато го поваляха с юмруци. Ударите следваха със светкавична бързина. Лич го подхвърляше като топка, докато най-сетне готвачът се просна безпомощен на палубата, където продължаваше да бъде удрян и ритан, както неотдавна се бе случило с Джонсън. И никой не се намеси. Лич можеше и да го убие, но очевидно неговото желание за мъст се бе изчерпало. Той се извърна и се отдалечи, оставяйки своя враг, прострян на палубата, да хленчи и квичи като кученце.
Но тия две произшествия бяха само прелюдия към понататъшните събития на деня. Следобед Смок и Хендерсън се спречкаха. От кубрика внезапно се разнесоха изстрели, докато останалите четирима ловци се втурнаха презглава нагоре към палубата. Гъст задушлив дим — какъвто черният барут всякога издава — почна да излиза през открития вход на стълбището, където се втурна и изчезна Вълка Ларсен. До нас достигнаха звукове от удари и боричкане. Смок и Хендерсън се бяха наранили един друг, а Ларсен ги налагаше и двамата, задето не бяха изпълнили заповедта му и се бяха осакатили преди почването на ловния сезон. Наистина раните им се оказаха сериозни и след като ги напердаши, Вълка Ларсен веднага се зае да ги оперира по своему и да ги превързва. Аз му помагах, когато той сондираше и промиваше направените от куршумите дупки, и видях как двамата мъже без никаква упойка понасяха неговата груба хирургическа намеса, подкрепяйки силите си само с пълни чаши уиски.