Това бе дружина от ергони, които ежедневно грубо се сблъскваха помежду си и които ставаха още по-груби от тия сблъсквания. Понякога ми се струваше невероятно, че и тези мъже са имали майки. Те ми изглеждаха като от някаква полуживотинска, получовешка порода, особен вид същества, които нямат пол, сякаш тях ги излюпваше слънцето като яйцата на костенурката или се явяваха на света по друг някакъв необикновен начин. Всичките си дни те се валяха в грубости и пороци и в края на краищата умираха също тъй грозно, както бяха и живели.
Под влиянието на тия мисли аз заговорих предната вечер на Йохансен. Това беше първият ни неофициален разговор, с който той ме удостои, откак бе започнало пътуването. Йохансен напуснал Швеция, когато бил на осемнадесет години, а сега бе на тридесет и осем, през цялото това време нито веднъж не се бил връщал у дома си. Преди няколко години срещнал свой земляк в някакъв пансион в Чили и от него узнал, че майка му била още жива.
— Наистина тя трябва да е вече много стара… — рече той, като погледна замислено компаса и изведнъж хвърли остър поглед към Харисън, който се бе отклонил от курса с един румб40.
— Кога сте й писали за последен път?
Той пресметна на глас:
— В осемдесет и първа … не, в осемдесет и втора. Или в осемдесет и трета? Да, в осемдесет и трета. Преди десет години. От някакво малко пристанище на Мадагаскар, където се занимавах с търговия.
— Виждаш ли — продължи той, като че ли се обръщаше през океана към забравената си майка, — всяка година се канех да си ида у дома. Тогава защо да пиша? Още една година, мислех си, и край! Но ето че всяка година се случваше по нещо и аз не можех да се върна. Сега обаче съм щурман и когато получа парите си във Фриско — може би петстотин долара, — ще се настаня на някой ветроходен кораб и покрай нос Хорн ще достигна до Ливерпул, с което ще спечеля още пари. А там ще си купя билет за в къщи. Тогава моята стара майка не ще трябва вече да работи.
— Нима тя още работи? На колко е години?
— Около осемдесет — отвърна той и побърза да се похвали: — В нашата страна ние работим от люлката до гроба, затова живеем толкова дълго. Аз ще живея до сто!
Никога няма да забравя този разговор. Това бяха последните думи, които чух от него, и може би последните, които той изобщо произнесе. Същата вечер, когато се прибирах в каютата си да спя, реших, че там е твърде душно. Нощта бе тиха. Ние бяхме напуснали зоната на пасатите и сега „Призрак“ пълзеше напред със скорост не повече от една миля на час. Взех под мишницата си одеялото и възглавницата и се изкачих на палубата.
Като минавах между Харисън и компаса, закрепен в кормилната кабина, забелязах, че този път той се бе отклонил с цели три румба. Като предположих, че е заспал и в желанието си да го избавя от мъмрене или нещо повече, аз му заговорих. Но той не спеше, а ококорил очи, гледаше право пред себе си. Беше много развълнуван, просто не можеше да ми отговори.
— Какво има? — попитах го аз. — Болен ли си?
Той поклати глава и въздъхна дълбоко, като че ли се пробуждаше от сън.
— Внимавай по-добре в курса! — посъветвах го аз. Той завъртя малко руля и аз забелязах как стрелката на компаса бавно се обърна към северозапад, където спря след няколко леки отклонения.
Стиснах отново завивките си и се готвех да си тръгна, когато изведнъж някакво движение зад борда привлече вниманието ми. Нечия жилеста ръка, от която течеше вода, се улови за борда. Скоро в тъмнината до нея изникна и друга ръка. Гледах, смаян и учуден. Какъв ли посетител ще се покаже из морските глъбини? Който и да беше той, аз знаех, че се катереше нагоре по въжето на лага. Появи се глава с мокри и щръкнали коси, а след това очите и лицето на Вълка Ларсен. Дясната му буза беше цяла в кръв, която течеше от някаква рана на главата.
С усилие, но пъргаво той се прехвърли през борда и като се изправи на крака, стрелна с поглед кормчията, сякаш искаше да се увери, че го е познал и че няма защо да се страхува от него. Водата се стичаше от Вълка Ларсен, като издаваше някакво глухо клокочене, което съвсем ме обърка. Когато той пристъпи към мене, аз неволно отстъпих назад, защото в очите му ясно прочетох думата смърт.