Выбрать главу

— Достатъчно, Йонсън! — рече единият мъж. — Не виждаш ли, дявол да го вземе, че съвсем протърка кожата на господина?

Мъжът, когото нарекоха Йонсън, едър скандинавец, престана да ме разтрива и някак тромаво се изправи на крака. Другият, който бе проговорил, се оказа истински кокни4 — той имаше нежни, гладки, почти женствени черти на лицето, по които можеше да се предполага, че заедно с майчиното си мляко е всмукал и звуците от камбаните на „Мери Боу“5. Мазната платнена шапка на главата и нечистата груба престилка около мършавите му бедра говореха, че той е кок6 в очебийно мръсната корабна кухня, в която се намирах.

— Е, как се чувствувате сега, сър? — попита ме той с мазна, угодническа усмивка, наследена от множество поколения хора, свикнали да подлагат ръка за бакшиш.

Вместо отговор аз с мъка се надигнах и седнах, а после с помощта на Йонсън се изправих на крака. Дрънченето на подскачащия тиган ми действуваше ужасно на нервите. Не можех да събера мислите си. Като се подпирах на дървената стена на кухнята, която се оказа толкова мазна и замърсена, че неволно стиснах зъби от отвращение, аз се пресегнах над горещата готварска печка към непоносимия прибор, свалих го от гвоздея и го запокитих в сандъка с въглища.

Забелязвайки тази моя проява на нервност, готвачът се ухили, пъхна в ръцете ми някаква чаша с димящо питие и рече:

— Опитайте, ще ви стане по-добре!

Това беше отвратителен буламач — корабно кафе, — но то все пак ме стопли и съживи. Докато гълтах горещото питие, успях да разгледам ожулените си окървавени гърди и се обърнах към скандинавеца.

— Благодаря ви, мистър Йонсън — рекох аз. — Но не мислите ли, че взетите от вас мерки бяха прекалено героични?

Той едва ли почувствува упрека в моите думи, но затова пък бе забелязал израза на лицето ми, когато разглеждах гърдите си, и сега протегна дланта си. Това бе необикновено мазолеста длан. Аз прокарах пръсти по роговите й издатини и отново стиснах зъби от противното дращещо усещане.

— Аз се казвам Джонсън, а не Йонсън — рече той на правилен английски език, като произнасяше думите бавно, с едва доловим акцент.

В светлосините му очи се четеше кротък протест, същевременно в тях личеше и някаква искреност и мъжественост, които изведнъж ме предразположиха към него.

— Благодаря ви, мистър Джонсън! — поправих се аз и му подадох ръка.

Той се поколеба, запристъпва смутено и тромаво от един крак на друг, сетне с решителност улови моята ръка и най-сърдечно я раздруса.

— Нямате ли някакви сухи дрехи, с които бих могъл да се преоблека? — обърнах се аз към готвача.

— Ще се намерят, сър — отвърна той с необикновено оживление. — Ще изтичам долу и ще поровя из сандъка си, разбира се, ако нямате нищо против да облечете мои дрехи.

Той се измъкна или по-право се изхлузи през кухненската врата с някаква бързина и ловкост, която ми се стори не толкова котешка, колкото на човек, намазан целия с масло. И действително, тая негова „мазност“, както отпосле се убедих, представляваше и най-забележителната черта на характера му.

— А къде се намирам? — обърнах се аз към Джонсън, когото основателно бях сметнал за един от матросите. — Какъв е тоя кораб и накъде плува?

— Недалеч от Фаралонските острови, на югозапад от тях — отвърна той бавно и методично, като се мъчеше да говори правилно на английски и да спазва реда на моите въпроси. — Корабът се казва „Призрак“. Плуваме към бреговете на Япония на лов за тюлени.

— А кой е капитанът? Трябва да го видя веднага щом се облека.

По лицето на Джонсън изведнъж се изписа смайване и смущение. Той се запъна, докато подбираше щателно думите и мислено съставяше изчерпателния си отговор.

— Капитанът се казва Вълка Ларсен, поне така го наричат хората. Истинското му име никога не съм чувал. Но вие говорете с него по-внимателно. Тая сутрин той е бесен. Щурманът7

Джонсън не довърши. В кухнята се промъкна готвачът.

— По-добре се измитай оттук, Йонсън! — извика той. — Старият ще те търси на палубата, а ако днес не му угодиш, чака те беда!

Джонсън ПОСЛУШНО се отправи към вратата и през рамото на готвача ми смигна с необичайна тържественост и с важен вид, сякаш искаше по този начин да изрази онова, което не бе успял да изкаже, и още веднъж ми напомни, че с капитана трябва да говоря внимателно.

вернуться

4

Cockney — кореняк лондончанин. Така обикновено биват наричани хората от лондонското простолюдие. — Б. пр.

вернуться

5

„Мери Боу“ — църква в Лондон, построена от прочутия архитект Рен; говори се, че всеки, който се е родил в района на звуците от камбаните й, моЖе да се смята за „истински лондончанин“ или кокни. — Б. пр.

вернуться

6

Cook (англ.) — готвач. — Б. пр.

вернуться

7

Щурман — помощник-капитан. — Б. пр.