— Преместете бом-кливера, мистър Ван Уейдън! — изкомандува Вълка Ларсен. — И се пригответе да приберете кливера и стаксела.
Изтичах напред да изпълня заповедта и когато минавахме на стотина фута от подветрената страна на последната „неприятелска“ лодка, вече бях закрепил въжетата на бом-кливера. Тримата мъже в лодката, подозрително ни изгледаха. Те „помитаха“ морето и добре познаваха Вълка Ларсен, поне от това, което бяха чули за него. Забелязах, че ловецът — едър скандинавец, който седеше на носа — държеше винтовката в ръцете си, докато тя би трябвало да се намира на обичайното си място, в дъното на лодката. Когато се изравниха с нашата кърма, Вълка Ларсен ги поздрави с махане на ръка и извика:
— Елате при нас да си поиграем!
„Играя“ според езика на тюленоловните кораби значи „да посетя“, „да побъбрим“. Това е единственото приятно развлечение в монотонния живот на матросите, когато се намират в открито море.
„Призрак“ се обърна срещу вятъра и привършил своята работа на носа, аз изтичах на кърмата, за да помогна при обтягането на грота.
— Моля ви да останете На палубата, мис Брюстър — продума Вълка Ларсен, като се отправи да посрещне гостите си. — И вие също, мистър Ван Уейдън!
В това време лодката със спуснато платно се приближаваше към кораба. Ловецът, който със своята златиста брада приличаше на викинг, се прехвърли през борда и се намери на палубата. Но този гигант се държеше някак нащрек. Съмнение и недоверие бяха изписани по лицето му. Въпреки гъстата брада ловецът имаше открито лице. Той се поуспокои, когато погледна от Ларсен към мене и видя, че сме само двама, после погледна и двамата си помощници, които, прехвърлили се на борда, се бяха присъединили към него. И той се изправи като Голиат до Вълка Ларсен. Ръстът му не бе по-малък от шест фута и осем или девет инча, а после узнах, че тежи 240 паунда56. По него нямаше никаква тлъстина — само кости и мускули.
В очите му отново се появи тревога, когато Вълка Ларсен го покани да слязат долу в каюткомпанията. Ала гигантът бързо се успокои, когато хвърли поглед към своя домакин — наистина и Вълка Ларсен беше едър мъж, но сега изглеждаше като джудже до госта си. Това прекъсна колебанията му и двамата се спуснаха надолу. В това време неговите двама помощници, според моряшкия обичай, сами се запътиха към бака, за да се опознаят със своите колеги.
Изведнъж от каюткомпанията се дочу силен, оглушителен рев, последван от шума на яростна борба. Борба между лъв и леопард и лъвът издаваше тия страшни звуци. Вълка Ларсен бе леопардът.
— Виждате ли колко свещени са за нас законите на гостоприемството! — казах аз с горчивина на мис Брюстър.
Тя кимна утвърдително и аз забелязах на лицето й признаци на същото прилошаване от проявите на физическо насилие, прилошаване, от което и аз тъй много страдах през първите седмици на моето пребиваване на „Призрак“.
— Не е ли по-добре за вас да отидете малко по-далече, нататък към бака например, докато всичко това се свърши? — предложих й аз.
Мод Брюстър поклати отрицателно глава и ме погледна с нескрита жал. Тя не изглеждаше уплашена, а по-скоро потресена от тия зверски прояви.
— Моля ви, разберете — възползувах се от случая да й кажа аз, — че каквото и участие да взема във всичко, което става сега или ще стане в бъдеще, ще бъда заставен да го направя … ако искаме да се измъкнем оттук живи. И за мене не е леко — добавих аз.
— Разбирам! — продума тя. Гласът й беше слаб и някак далечен, но очите й потвърдиха, че наистина ме бе разбрала.
Шумът отдолу скоро утихна. След малко Вълка Ларсен се показа сам на палубата. Под бронзовата кожа на лицето му се забелязваше слаба червенина, но по него не личаха никакви други следи от борбата.
— Доведете ония двамата, мистър Ван Уейдън! — продума той.
Аз изпълних нареждането му и след минута-две те застанаха пред него.
— Вдигнете лодката си на борда! — заповяда им той. — Вашият ловец реши да постои малко при нас и не иска тя да се разбие о кораба. Казах да вдигнете лодката си! — повтори той по-рязко, като забеляза, че те се колебаеха. — А кой знае, може би ще трябва да поплавате с мен за известно време — продължи той, докато двамата матроси нерешително се отправиха да изпълнят нареждането му. Гласът му беше мек, но под тая мекота се долавяше заплаха. — Така че нека се разберем още в началото. По-живо! Смъртта Ларсен ви кара да скачате по-бързо, вие знаете това!