Неговите думи накараха матросите да побързат и когато лодката бе издигната на борда, аз бях изпратен да вдигна кливера. Вълка Ларсен застана на руля и насочи „Призрак“ към втората лодка на „Македония“.
През това време, останал без работа, аз почнах да наблюдавам лодките. Третата лодка на „Македония“ беше нападната от наши две, четвъртата — от останалите три, а петата се върна бързо назад, за да помогне на най-близката своя лодка. Сражението се откри на далечно разстояние и винтовките непрестанно трещяха. Остър вятър развълнува морето, а това пречеше на точното прицелване. Като ги наближихме, ние можехме да видим как куршумите скачат от вълна на вълна.
Лодката, която ние преследвахме, се впусна пред нас по посока на вятъра и като ни убягна, отиде да вземе участие в отбиването на нашата обща атака.
Зает с въжетата и платната, аз нямах много време да видя какво ставаше наоколо, но когато се върнах на юта, чух как Вълка Ларсен заповяда на двамата матроси от „Македония“ да се отправят в кубрика на бака. Макар и неохотно, те се подчиниха. След това капитанът предложи на мис Брюстър да слезе долу в каюткомпанията и се усмихна, като забеляза страх в очите й.
— Няма нищо страшно там — каза й той. — Само някакъв си човек, здрав и невредим, с вързани крака и ръце. На палубата може да попаднат куршуми, а пък аз, знаете, не искам да ви видя убита.
В същия миг един куршум удари в окованата с мед дръжка на руля, между ръцете му, и като рикушира, отлетя с изсвирване срещу вятъра.
— Ето, виждате ли? — каза й той, сетне, като се обърна към мен, добави: — Мистър Ван Уейдън, поемете руля!
Мис Брюстър слезе надолу само няколко стъпала, тъй че главата й остана да се вижда. Вълка Ларсен взе една винтовка и я зареди. Молех с очи мис Брюстър да слезе долу, но тя се усмихна и каза:
— Ние може и да сме слаби, безноги сухоземни същества, но ще покажем на капитан Ларсен, че не сме по-малко храбри от него.
Той я погледна с възхищение.
— Ето, сега ми харесвате много повече — каза той. — Книги, ум и храброст! Прекрасно съчетание! Вие сте достойна да станете жена на предводител на пирати. Но ще поговорим по този въпрос по-късно — усмихна се той, когато друг куршум се заби здраво в стената на кормилната кабина.
И аз отново видях златистите искрици в неговите очи и ужаса в очите на Мод Брюстър.
— Ние сме дори по-храбри — побързах да добавя аз. — Поне за себе си знам, че съм по-храбър от капитан Ларсен.
Сега пък аз бях удостоен с бърз поглед. Капитанът недоумяваше — дали не се подигравам с него? Корабът се наведе под вятъра, аз завъртях руля и го насочих отново в следваната посока. Вълка Ларсен все още чакаше обяснение и аз му показах коленете си.
— Гледайте тук! — рекох аз. — Ще забележите едно леко потрепване. Това е, защото аз се боя, плътта ми се бои. Боя се с ума си, защото не искам да умра. Но моят дух преодолява треперещата плът и безпокойствата на ума. Аз съм повече от храбър. Аз съм мъжествен! Вашата плът не се страхува. Вие не се страхувате. От една страна, на вас не ви коства нищо да се излагате на опасности, а от друга страна, това дори ви прави удоволствие. Вие се наслаждавате на това. Вие може би не се страхувате, мистър Ларсен, но трябва да се съгласите, че от нас двамата по-храбър съм аз.
— Прав сте — незабавно се съгласи той. — Аз никога не съм гледал на въпроса от тази страна. Но тогава е вярно и обратното? Ако вие сте по-храбър от мене, значи, аз съм по-страхлив от вас?
И двамата се засмяхме на този странен извод. Ларсен приклекна на едно коляно и опря винтовката на горния край на борда., В началото на престрелката ние се намирахме на една миля от лодките, но сега разстоянието се бе намалило наполовина. Прицелвайки се внимателно, Ларсен даде три изстрела. Първият куршум прелетя на петдесет фута от лодката, вторият покрай нея, а след третия изстрел кормчията изпусна руля и се преви в дъното на лодката.
— Мисля, че това им стига — рече Вълка Ларсен, като се изправи на крака. — Не можех да си позволя да погубя ловеца — той и без това не може едновременно да стреля и да държи руля, а гребецът, надявам се, не умее да направлява лодката.
Неговата сметка излезе вярна, защото лодката се завъртя на едно място и ловецът отскочи назад да замести кормчията. Оттук нови изстрели не последваха, но на останалите лодки винтовките продължаваха да трещят.
Ловецът успя да постави лодката отново под напора на вятъра, но ние се движехме два пъти по-бързо и скоро я настигнахме. Когато бяхме вече на стотина ярда от нея, видях как гребецът подаде винтовката на ловеца. Вълка Ларсен отиде насред кораба и сне от мачтата няколко дебели въжета. Сетне се наведе през борда с вдигната винтовка. Ловецът на два пъти отпуска руля с едната си ръка и посегна към пушката, но се поколеба. Ние се изравнихме с лодката и я подминахме.