Когато всички заеха местата си, командата бе дадена от човек на човек и „Призрак“ почти безшумно се завъртя на място. И ако някъде едва чуто изпляскваше някое платно или изскърцваше някоя макара, то тия звуци ми се струваха тъй странни, тъй призрачни в обкръжаващата ни мъгла, която тутакси ги поглъщаше.
Но едва-що бяхме насочили кораба назад и мъглата изведнъж се разпръсна — ние отново се намерихме под слънцето и пред нас отново заиграха безкрайните пенести вълни. В океана бе пусто. Разгневената „Македония“ не браздеше неговата повърхност и не помрачаваше небето със своя дим.
Вълка Ларсен изведнъж зави и насочи кораба покрай ръба на мъглата. Намерението му беше очевидно. Той бе навлязъл в мъглата от наветрената страна на парахода и докато „Македония“ се вряза слепешката в мъглата с надеждата да ни улови, Ларсен обърна кораба, излезе от убежището и се готвеше отново да се скрие, но този път откъм подветрената му страна. Успееше ли в това, тогава брат му би имал по-малка вероятност да ни открие, отколкото — според старата поговорка — да намери игла в купа сено.
Ларсен не се движи дълго по ръба на мъглата. Като прехвърлихме на другата страна фока и грота и като издигнахме отново топселите, ние се върнахме в мъглата. В този миг бях готов да се закълна, че зърнах смътните очертания на парахода, който излизаше от мъглата. Ние се бяхме вече скрили в мъглата, когато бързо погледнах Вълка Ларсен, който кимна с глава. Да, той също бе забелязал „Македония“. Брат му бе отгатнал неговата маневра и бе закъснял да ни изпревари само с минутка. Не ще и съмнение, ние се бяхме отскубнали незабелязани, в последния миг.
— Той не може да продължава играта дълго време — каза Вълка Ларсен. — Ще трябва да се върне при лодките си. Поставете някого на руля, мистър Ван Уейдън, и дръжте засега този курс. Назначете също и вахта, защото цяла нощ ще плуваме с всички платна.
— Ех, бих дал петстотин долара — добави той след малко — само да можех някак да се прехвърля на „Македония“ и да послушам как ругае моето братле!
— А сега, мистър Ван Уейдън — каза той, когато го смениха от руля, — трябва да покажем нашето гостоприемство на новодошлите. Дайте на ловците повече уиски, изпратете няколко бутилки и на бака. Обзалагам се, че утре нашите гости, до един, ще излязат на лов за Вълка Ларсен със същата охота, с която са вършили това за Смъртта Ларсен.
— Но няма ли да избягат, както направи Уейнгайт? — питах го аз.
Той лукаво се усмихна.
— Няма да избягат, защото нашите стари ловци не ще допуснат това. Вече им обещах по един долар за всяка кожа, добита от гостите. Това обяснява поне половината от днешното им въодушевление. О, не, те няма да позволят на никого да избяга! А сега добре ще е да посетите вашия лазарет. Навярно там ви чакат вече доста пациенти.
Глава XXVI
Вълка Ларсен ме освободи от длъжността да раздавам уиски и сам се зае да свърши тая работа. Докато аз се занимавах в матроския кубрик с ранените, бутилките вече почнаха да минават от ръка на ръка. Аз, разбира се, бях виждал и по-рано как се пие уиски например в клуба, където пиеха уиски със сода, но никога не бях виждал да се пие така, както тука. Всички пиеха с чаши, с канчета или направо от бутилките и поглъщаха наведнъж такова огромно количество, от което всеки друг би се опил незабавно. Една-две бутилки не ги задоволяваха. Те пиеха и пиеха и все повече и повече бутилки прииждаха на бака и това сякаш нямаше край.
Всички пиеха. Пиеха ранените. Пиеше и Уфти-Уфти, който ми помагаше. Само Луис се въздържаше, но той едва потапяше устни в течността, макар че вземаше не по-малко участие от другите в шума и виковете. Това беше същинска сатурналия59. Всички ревяха, крещяха, говореха за днешното сражение, спореха по някои подробности. А после изведнъж се размекваха и почваха да се побратимяват със своите неотдавнашни врагове. Победители и победени се тупаха един друг по рамото и тържествено се клеха във вечна дружба и уважение. Те оплакваха злочестото си минало и още по-злочестото си бъдеще, което ги очакваше под желязната ръка на Вълка Ларсен. И всички го проклинаха и разказваха ужасни неща за неговите жестокости.
Това беше диво и страшно зрелище — тясното помещение, претъпкано с нарове, с клатушкащите се стени, скърцащият под, едва мъждукащата лампа, колебливите сенки, които ту чудовищно нарастваха, ту се смаляваха, разгорещените лица, изгубили сякаш своя човешки облик И на всичко отгоре — дим, изпарения на тела, миризма на йодоформ. Забелязах как Уфти-Уфти, държейки в ръцете си края на бинта, наблюдаваше тази сцена със своите красиви, кадифени като на елен очи, в които играеха отблясъци от мъждукащата лампа. И аз знаех, че въпреки мекотата и дори подчертаната женственост на неговото лице и фигура в душата му дремеха грубите инстинкти на дивака. Забелязах също и младежкото лице на Харисън, някога добро и открито, а сега сгърчено от ярост и превърнало се сякаш в някаква дяволска маска; той разказваше на пленените матроси на какъв проклет кораб са попаднали и с пресипнал глас сипеше хули върху главата на Вълка Ларсен.
59
Сатурналия — разпуснато, необуздано веселие, вакханалия. От някогашния римски празник в чест на бога Сатурн. — Б. пр.