Отвред се чуваше само „Вълка Ларсен“ и пак „Вълка Ларсен“ — поробител и мъчител! Цирцея60 в мъжки образ! Всички тук бяха свине, измъчени, унизени от него животни, които пълзят в краката му и се бунтуват само в пияно състояние, и то тайно. „А аз? Не съм ли и аз свиня от неговото стадо? — помислих си. — И Мод Брюстър? Не!“ При тая мисъл заскърцах със зъби от яд и без да искам, причиних болка на матроса, когото превързвах, така че той изтръпна под ръцете ми, а Уфти-Уфти ме погледна с любопитство. Изведнъж почувствувах в себе си прилив на сила. Любовта бе направила от мен могъщ гигант. Не се страхувах от нищо. Аз ще преодолея всички препятствия напук на Вълка Ларсен и въпреки моите тридесет и пет години, прекарани сред книгите! Всичко ще се оправи! Аз ще го оправя! И въодушевен от съзнанието за своята сила, обърнах гръб на този разбушувал се ад и излязох на палубата. Мъглата като призрак се белееше в нощта, а въздухът бе чист, приятен и спокоен.
В кубрика на ловците, където лежаха двама ранени, положението бе същото както при матросите, с тая разлика, че тук не проклинаха Вълка Ларсен. С облекчение въздъхнах, когато се намерих отново на палубата и се отправих назад към каюткомпанията. Вечерята беше сложена, Вълка Ларсен и Мод ме очакваха.
Докато целият екипаж бързо се опиваше, капитанът оста ваше трезв. Той не вкуси нито капка алкохол. При дадените обстоятелства Ларсен не смееше да си позволи това, тъй като освен Луис и мене нямаше друг, на когото би могъл да разчита, а Луис вече бе поел руля. Плувахме из мъглата без наблюдател и без светлинни сигнали. Учудваше ме обстоятелството, че Вълка Ларсен гощаваше тъй щедро матросите със спирт, но той очевидно познаваше добре техните нрави и умееше да спои със дружба това, което бе започнал с кръвопролитие.
Победата над Смъртта Ларсен очевидно му бе подействувала много благотворно. Предишната вечер бе стигнал със своите разсъждения до дълбока меланхолия и аз всеки миг бях очаквал едно от неговите характерни избухвания. Обаче нищо не се случи и сега той беше в отлично настроение. Може би успешното пленяване на толкова много ловци и лодки бе станало причина да се предотврати очакваното избухване. Във всеки случай меланхолията му се бе разсеяла и дяволите в него не си показваха рогата. Така мислех тогава. Но, уви — колко малко го познавах, колко малко подозирах, че именно в този момент той замисляше своето най-пъклено дело!
Както вече споменах, когато влязох в каюткомпанията, той се намираше в отлично разположение на духа. Неговото главоболие отдавна не беше го измъчвало, очите му блестяха, ясни като синьото небе, от бронзовото му лице лъхаше цветущо здраве, животът струеше в жилите му като мощен поток. Докато ме очаквали, той бе поел с Мод Брюстър оживен разговор. Темата на техния разговор бе изкушението и от няколкото думи на Ларсен разбрах, че според него изкушението е изкушение само тогава, когато човек му се е поддал и паднал.
— Защото, виждате ли — говореше той, — според мене всеки човек действува подбуден от своите желания. А желания човек има много. Той може да поиска да избегне страданията или да се наслади на удоволствията. Но каквото и да прави, неговите постъпки са продиктувани от желанието.
— Но представете си, че у него изникнат две противоположни желания, едното от които не му позволява да изпълни другото? — прекъсна го Мод Брюстър.
— Тъкмо към това свеждах разговора и аз — отговори той. Но тя продължи:
— И именно в борбата между тия две желания се проявява и душата на човека. Ако има благородна душа, той ще пожелае доброто и ще постъпи добре, и обратното — ще постъпи лошо, ако има порочна душа. Душата решава!
— Глупост и безсмислица! — нетърпеливо възкликна Вълка Ларсен. — Решава желанието. Вземете например човека, който иска да се напие. И същевременно не иска да се напие. Какво прави той? Как постъпва? Той е кукла, роб на своите желания и от двете желания той се подчинява на по-силното, това е всичко! Душата няма нищо общо с това. Ако у него се появи изкушението да се напие, то как би могъл да му се противопостави? Но ако желанието да си остане трезвен надделее, то значи, че това желание е било по-силно. Съблазънта не играе тук никаква роля, освен … — той се спря, за да се позанимае с новата мисъл, блеснала в ума му — освен ако е съблазнен да си остане трезвен. Ха-ха-ха! Какво мислите вие за това, мистър Ван Уейдън?
60
Цирцея — вълшебница от гръцката митология, която превърнала в свине спътниците на Одисей, а след туй им върнала човешките образи. — Б. пр.