Като излязох, Мод ме погледна въпросително.
— Нещо му се е случило, но какво, не зная — казах аз. — Той е безпомощен и изплашен, струва ми се, за пръв път в живота си. И разбира се, всичко е станало още преди да го ударя с ножа, който само го е одраскал. Вие трябва да сте видели по-добре какво се е случило.
Тя поклати отрицателно глава.
— Нищо не съм видяла. И за мене всичко това е загадка. Той изведнъж ме пусна и политна назад. Но какво да правим сега? Какво да правя аз?
— Моля ви, почакайте докато се върна — отговорих аз. Излязох на палубата. Луис беше на руля.
— Отивай да спиш! — казах му аз, като заех мястото му.
Той с охота се подчини и аз останах сам. Мъчейки се да правя колкото може по-малко шум, аз вдигнах топселите, спуснах бом-кливера и стаксела, преместих кливера на подветрената страна и свих грота. След това се върнах долу при Мод. Като й направих знак да мълчи, влязох в каютата на Ларсен. Той лежеше в същото положение, в което го бях оставил, главата му все още продължаваше да се мята от една страна на друга.
— С какво бих могъл да ви помогна? — попитах го аз. Отначало той нищо не отговори, но когато повторих въпроса си, отвърна:
— Не, не, нищо ми няма! Оставете ме сам до сутринта.
Когато се обърнах да изляза, видях, че той отново затръска глава ту наляво, ту надясно. Мод търпеливо ме очакваше и с радост и възхищение забелязах царствената поза на главата й и спокойната светлина в очите й. Те бяха така спокойни и уверени, както и нейната душа.
— Готова ли сте да ми поверите живота си и да се отправите с мене на едно пътешествие от около шестстотин мили? — попитах я аз.
— Искате да кажете… — попита тя и аз разбрах, че бе отгатнала.
— Да — отговорих аз, — Искам да кажа, че не ни остава нищо друго освен откритото море.
— Това се отнася само за мене, нали? Вие сте тук в безопасност, както и преди.
— Не, единственото спасение за нас двамата е да избягаме с една от лодките! — твърдо повторих аз. — Облечете се моля, колкото може по-топло и веднага съберете всичко, което искате да вземете със себе си.
И когато тя се отправи към каютата си, добавих: — И побързайте!
Складът се намираше непосредствено под каюткомпанията. Взех свещ, отворих капака, спуснах се долу и почнах да ровя из корабните запаси, подбрах само най-необходимото — главно консервирани храни. И когато всичко бе готово, към мене се протегнаха две нежни ръце, за да поемат това, което им подавах.
Работехме мълчаливо. Запасихме се също с одеяла, ръкавици, непромокаеми дрехи, шапки — туй, което имаше на кораба. Предстояха ни тежки изпитания — да се впуснем с малка лодка в такова бурно море; трябваше по някакъв начин да се защитим от студа, дъжда и от силния вятър.
Действувахме с трескава бързина. Пренасяхме нашата плячка и я трупахме някъде посред палубата. Мод, чиито физически сили едва ли представляваха някакво положително качество, дотолкова се изтощи, че трябваше да седне на стъпалата на юта. Това обаче не й помогна и тя се изтегна по гръб върху твърдата палуба, протегна ръце и отпусна цялото си тяло. Спомних си, че така си отдъхваше понякога и сестра ми и бях сигурен, че и Мод скоро ще възстанови силите си. Знаех също, че навярно ще ни потрябва и някакво оръжие, и се върнах в каютата на Ларсен за неговата винтовка и ловджийска пушка. Попитах го нещо, но той не отговори, макар че не спеше и все още продължаваше да клати глава.
— Сбогом, Луцифер! — прошепнах аз и тихичко затворих зад себе си вратата.
Сега ми предстоеше да се снабдя и с амуниции; това не беше трудно, макар че за тази цел трябваше да сляза в кубрика на ловците, там се съхраняваха сандъчетата с патрони, които те вземаха със себе си на лодките, когато слизаха на лов. Задигнах две сандъчета под самия нос на разгулната компания.
Оставаше още да се спусне лодката — не тъй лека задача за сам човек. След като я отвързах, закачих лодката първо на носовата кука, после на кърмовата и успях да я отделя от палубата. После, отпускайки внимателно ту едното, ту другото въже, оставих я да виси на две-три стъпки от водата, до самия борд на кораба. Проверих дали платното, веслата и вилките бяха на място. Важно нещо, разбира се, бе и запасът от прясна вода и аз задигнах бъчонките от всички останали лодки. Тъй като лодките бяха девет, у нас се оказа достатъчен запас от вода, а също и баласт. Впрочем, заедно с всичките други неща, които вече бях отделил и приготвил, имаше опасност и да претоваря лодката.
Докато Мод ми подаваше провизиите и аз ги нареждах на дъното на лодката, на палубата излезе един матрос. Той постоя известно време на наветрената страна (ние спуснахме лодката откъм подветрената), после бавно се затътри към средата на палубата, където постоя още малко с лице към вятъра и с гръб към нас. Аз се притаих на дъното на лодката, сърцето ми силно тупаше. В това време Мод лежеше съвсем неподвижно в сянката на фалшборда61. Ала матросът не се и обърна към нас: като се протегна и прозина високо, той се упъти към бака и се скри надолу в люка.