И ето, като гледах светлокафявите коси на Мод и им се любувах, аз научих за любовта повече, отколкото биха могли да ме научат всички поети и певци със своите песни и сонети. Изведнъж Мод разтърси глава, отметна косите си назад и аз отново видях нейното усмихнато лице.
— Защо жените не ходят винаги с разпуснати коси? — попитах аз. — Така е много по-красиво.
— Защото тъй страшно се объркват и пречат! — усмихна се тя. — Ето че съм загубила една от скъпоценните си фиби.
Платното отново заплющя: бях оставил лодката на произвола на вятъра — толкова ми бе приятно да следя всяко нейно движение, докато тя ровеше из одеялата и търсеше изгубената си фиба. Мод вършеше това чисто по женски — нещо, от което бях приятно изненадан и изпълнен с възторг: изведнъж открих, че тя е истинска жена, жена до мозъка на костите. Защото аз я бях възнасял твърде много досега, бях я поставял, над всички смъртни и над самия себе си. Бях си създал от нея някакво богоподобно, недосегаемо същество. Затова сега с радост приветствувах и най-малката дреболия, в която тя се проявяваше като обикновена жена — движението, с което отметна косата си назад, или начинът, по който търсеше фибата си. Да, тя беше жена от моя кръг, от моето ниво, също такова земно същество, каквото бях и аз, и възхитителната близост между мене — мъжа, и нея — жената, сега стана тъй възможна, както уважението, което знаех, че винаги ще изпитвам към нея.
Тя нададе очарователен вик, когато намери загубената фиба, и аз отново можах да съсредоточа вниманието си върху управляването на лодката. Направих един опит — завързах и закрепих кормилното весло така, че лодката да може и без моята помощ да се движи по вятъра. Понякога тя се обръщаше извънредно рязко и се отклоняваше встрани, но се оправяше сама и, общо взето, спазваше задоволително избрания курс.
— А сега да закусим! — предложих аз. — Но преди това се облечете по-топло.
Извадих една съвсем нова плътна дреха, съшита от одеяло — знаех, че тая тъкан може да устои и на най-поройния дъжд, без да пропусне капка вода. Когато Мод облече дрехата, свалих от главата й момчешката шапчица и й надянах една мъжка шапка, достатъчно голяма, за да скрие не само косите й, но също така ушите и дори шията й. В тая си премяна Мод изглеждаше просто очарователна. Тя имаше едно от тия лица, които при всички обстоятелства изглеждаха привлекателни. ,Нищо не можеше да наруши прелестта на това лице, неговия изискан овал, правилните, почти класически черти, изящно очертаните вежди, големите кафяви очи, винаги ясни и спокойни, удивително спокойни.
Изведнъж духна силен вятър и ни тласна, когато се изкачихме по гребена на една вълна. Лодката силно се наведе и през борда й нахлу цяло ведро вода. В този миг аз отварях кутия с консервиран език, но тутакси отскочих към въжетата и едва успях да обърна платното. То се заудря, затрептя и лодката отново тръгна срещу вятъра. След още няколко минути усилия можах да я насоча в желаната посока и отново се заех с приготовлението на закуската.
— То като че ли работи добре — каза Мод и кимна одобрително към моето автоматично кормило, — макар че аз не разбирам много нещо от мореплаване.
— Но това устройство ще ни служи само докато плуваме байдевинд62 — обясних й аз. — Обаче ако вятърът задуха откъм кърмата, галфвинда63 или багщага64, тогава ще трябва сам да управлявам.