— Е, нищо. Минахме и без огън досега — весело каза Мод. — Все ще се оправим без него и в бъдеще!
— Но помислете си, ние имаме кафе! — извиках аз. — И то превъзходно кафе. Знам това, защото го взех от личните запаси на Вълка Ларсен. А вижте и тези сухи дърва!
Трябва да призная, че много ми се пиеше кафе, а както не дълго след това научих, Мод също имаше слабост към това питие. Освен това, прекарали толкова дълго със студена храна, ние бяхме премръзнали както отвън, така и отвътре. Нещо по-топличко — няма значение какво — би било добре дошло. Но аз престанах да се оплаквам и почнах да издигам палатка за Мод от платното на лодката.
Имайки на разположение весла, мачта, ширинг и гик, както и куп въжета, мислех, че лесно ще се справя с тая задача. Но тъй като нямах опит и трябваше сам да се досещам за всяка дреболия и да смятам всяка успешно изпълнена подробност за изобретение, палатката беше готова едва привечер. Но ето че през нощта заваля дъжд, палатката се напълни с вода и Мод се премести от нея в лодката.
На следния ден окопах палатката, но само час по-късно от високите скали зад нас връхлетя силен вятър, вдигна палатката и я захвърли върху пясъка на тридесет ярда от нас.
Като видя огорченото ми лице, Мод се разсмя, а аз й казах:
— Щом вятърът утихне, ще тръгна с лодката да изследвам острова. Тук все трябва да има някаква станция, а, значи, и хора. И кораби навярно се отбиват насам. Тия тюлени сигурно се охраняват от правителството на някоя страна. Но преди да замина, ще се опитам да ви настаня по-удобно.
— Бих искала да дойда с вас — каза Мод.
— По-добре е да останете. Вие и така се измъчихте достатъчно. Просто е чудо, че сте още жива. Пък и не е толкова приятно да се гребе и да се нагласяват платна в това дъждовно време. Вие се нуждаете от почивка и аз ви моля да останете.
Нещо подозрително, което напомняше влага, премрежи красивите й очи, преди тя да ги отпусне и да извърне глава.
— Предпочитам да дойда с вас — продума тихо тя и в гласа й се чу едва доловима молба. — Бих могла да ви… — гласът й трепна — помогна с нещо. При това, помислете си какво ще стане с мене, ако се случи нещо с вас?
— О, ще бъда предпазлив — отговорих аз. — Няма да се отдалечавам много и ще се върна още по светло. С една дума, считам, че най-добре за вас е да останете, да си починете и да си отспите.
Тя се обърна и ме погледна с неотстъпващ, но нежен поглед.
— Моля ви, моля ви! — тихо продума тя. И тъй сладко! Аз се наежих и отрицателно поклатих глава. Но тя продължаваше мълчаливо да ме гледа в очите. Опитах се да повторя своя отказ, но не намерих думи. Радост проблесна в очите й и аз разбрах, че съм загубил играта. След това вече бе невъзможно да кажа „не“.
След обед вятърът поутихна и ние решихме да тръгнем на път рано на следващата сутрин. Да се изследва островът от нашето заливче беше невъзможно, тъй като скалите обкръжаваха целия пясъчен бряг, а от двете страни на залива те се издигаха направо от водата.
Настъпи сиво, мрачно утро, почти без вятър. Станах рано и се заех да приготвя лодката.
— Глупак! Магаре! Гадина! — почнах да крещя аз, когато реших, че е време да събудя Мод. Но този път виках на шега, като се мятах с престорено отчаяние и гологлав на брега.
Нейната глава се подаде от под платното.
— Какво има? — попита тя сънливо, но с нескрито любопитство.
— Кафе! — извиках аз. — Бихте ли желали чаша кафе?
Горещо, димящо кафе!
— Боже мой — промърмори тя, — вие ме изплашихте! Колко сте жесток! Аз вече свикнах с мисълта, че трябва да минем без него, а вие ме дразните с празни обещания.
— Само погледайте! — казах аз.
Под надвесената скала събрах сухи пръчки и тресчици, които нарязах на дребни подпалки. После откъснах един лист от бележника си и взех един от ловджийските си патрони. Отмахнах с нож сачмите и изсипах барута върху сух плосък камък. След това извадих предпазливо капсулата на патрона и я сложих върху купчинката барут. Всичко бе готово. Мод ме наблюдаваше от палатката си. В лявата си ръка държах лист хартия, а с дясната взех един камък и силно ударих капсулата. Появи се бяло облаче дим, избухна пламък и ръбът на хартията почна да гори.