Сторил това, той се запъти величествено към вратата. На половин път се спря.
— Ще чакам да се срещна с приятелите ви и с вашата сабя — каза той.
Сър Оливър повторно се изсмя:
— Струва ми се, че няма да си направя труда да ги изпратя. Мастър Годолфин се завъртя и застана пак с лице към него.
— Какво? Ще претърпите удара? Сър Оливър сви рамене.
— Никой не го е видял — отвърна той.
— Но аз ще разглася навред, че съм ви бил с бастун.
— Ако го направите, ще обявите себе си за лъжец, защото никой не ще ви повярва. — След това сър Оливър още веднъж промени тона си: — Хайде, Питър, ние не се държим достойно. Колкото за удара, признавам, че съм го заслужил. Майката е по-свята за всекиго от бащата. Тъй че можем да смятаме този въпрос за уреден. Не можем ли да уредим и всичко друго? Какво ще спечелим, като поддържаме тази стара кавга, възникнала между нашите бащи?
— Нас ни дели много повече от това — отговори мастър Годолфин. — Няма да позволя на сестра си да се омъжи за пират.
— Пират ли? Боже мой! Радвам се, че няма кой да ви чуе, защото, след като нейно величество ме е посветила в рицар заради морските ми подвизи, думите ви звучат като предателство. Положително, моето момче, онова, което се одобрява от кралицата, може да бъде одобрено от мастър Питър Годолфин, а дори и от вашия наставник сър Джон Килигрю. Вие сте се вслушали в него. Той ви е изпратил тука!
— Аз не съм ничий слуга! — разпалено възрази младежът, ядосан от обвинението, а още повече ядосан от правдивостта му.
— Да ме наречете пират, значи да кажете глупост. Хокинз, с когото съм плавал, също получи благородническо звание и всеки, който ни нарече пирати, оскърбява самата кралица. Като оставим настрана това, което, както виждате, е несъстоятелно обвинение, какво друго имате против мене? Струва ми се, че не съм по-лош от всеки друг тука в Корнуол; Розамунд ме почете с любовта си, аз съм богат, а ще стана и още по-богат, преди да звъннат сватбените камбани.
— Богат с придобитото от морски грабежи, богат със съкровищата на потопени кораби и със стойността на робите, пленени в Африка и продадени на плантациите, богат, както е преситен вампирът: с кръвта на мъртъвци!
— Сър Джон ли казва това? — запита сър Оливър с тих, неумолим глас.
— Казвам го аз!
— Чух, но сега ви питам къде сте научили този хубав урок. Сър Джон ли е ваш наставник? Той е, той е! Няма защо да ми го казвате. Аз ще се справя с него. А засега да ви открия чистия и безпристрастен източник на неговото озлобление. Ще видите колко прям и честен благородник е сър Джон, който е бил приятел на баща ви и ваш настойник.
— Не желая да слушам какво ще ми кажете за него.
— О, не, ще ме изслушате в замяна на това, че ме накарахте да чуя какво казва той за мене. Сър Джон иска да получи разрешително да строи в устието на Фал. Той се надява там, на пристанището, в сянката на собственото му имение Аруинак, да изникне град. Показва се безпристрастен и много загрижен за добруването на този край, но пропуска да спомене, че земята принадлежи на него и че с това се мъчи да осигури собственото и на семейството си благоденствие. По щастливо съвпадение ние се срещнахме в Лондон, когато сър Джон ходи в двореца заради тази работа. Случайно аз също имам интереси в Труроу и Пенрин, ала противно на сър Джон аз се държа честно по този въпрос и не го крия. Ако селището при Смитик започне да се разраства, то поради по-благоприятното му положение Труроу и Пенрин ще трябва да пострадат, а това е толкова неизгодно за мене, колкото обратното — за сър Джон. Казах му го, понеже умея да бъда прям, и го изложих и на кралицата в една молба, насрещна на молбата на сър Джон. — Той сви рамене. — Моментът бе благоприятен за мене. Аз бях един от моряците, помогнали в победата над Непобедимата армада на крал Филип. Следователно на мене не можеше да се откаже и сър Джон се върна у дома си с празни ръце, както и беше дошъл в двореца. Чудно ли ви е, че ме мрази? Като го знаете какво представлява, чудно ли ви е, че ме нарича пират и още не знам какво? Напълно естествено е той да изопачи дейността ми по моретата, понеже именно благодарение на тази си дейност можах да му разваля сметката. Той е избрал за оръжие в тази борба клеветата, но аз не си служа с такива оръжия и ще му го докажа още днес. Ако не вярвате на думите ми, елате с мен, за да присъствувате на малкия разговор, който се надявам да имам с този негодник.
— Вие забравяте — каза мастър Годолфин, — че и аз имам интереси в околностите на Смитик и че вие накърнявате и тях.
— Аха! — възкликна сър Оливър. — Най-сетне слънцето на истината надзърна иззад този облак на справедливо възмущение срещу лошата ми тресилиъновска кръв и пиратските ми похвати! И вие не сте друго освен печалбар. Какъв глупак съм бил да вярвам във вашата искреност, да стоя тук и разговарям с вас като с честен човек! — Гласът му се издигна, а устните презрително се свиха, което подействува на другия като плесница. — Кълна се, че не бих си хабил думите за вас, ако знаех, че сте толкова подла и жалка личност.